Молитвената песен

ГЛАВА 15

Късно следващата сутрин, след като приключи с приготовленията, малката група напусна Кълхейвън и се отправи към мрачните, гори на Анар. Снабдени с оръжия и храна Джеър, Слантър, Гарет Джакс, Елб Форейкър, Еден Елеседил и човекът от границата Хелт се измъкнаха от селото почти незабелязано. Единственият им изпращач беше Брауърк. Личеше си, че проявява разбиране, но беше изпълнен с лоши предчувствия. Той обеща на Джеър, че ще направи всичко възможно родителите му да бъдат предупредени за Призраците Морди преди да се завърнат във Вейл. На останалите стисна здраво ръце и им каза по няколко окуражителни думи. Само Слантър прие намръщено благопожеланията му, което беше напълно разбираемо. Никой друг не ги съпроводи по живо по здраво. И членовете на Съвета на старейшините, и другите лидери, както джуджета, така и чуждоземци, не бяха много сигурни, че това, което предприемаха, е благоразумно. По-скоро бяха склонни да вярват, че ако се разчуеше за начинанието им, опасното пътуване щеше да бъде обречено още от самото начало.

Решението обаче беше взето и групата потегли. Движеха се сами, без никаква охрана, въпреки енергичните настоявания на елфите преследвачи, които бяха придружили Еден Елеседил на изток от родния му Арборлон и се чувстваха отговорни за сигурността на принца. Всъщност бойната им част беше символична. След като Брауърк го помоли за помощ, Андър Елеседил веднага събра набързо малка група и я изпрати. Елфите бяха задължени на джуджетата заради помощта, която те им бяха оказали в борбата срещу злите духове двадесет години по-рано. За мобилизирането на по-голяма част беше необходимо повече време. Еден Елеседил отиде вместо баща си, Никой обаче не допускаше, че той ще участва в битка, освен, ако армиите на гномите не изминеха целия път до Кълхейвън. Предложението на младежа елф да участва в групата, която щеше да прави издирване в сърцето на вражеската страна, дойде съвсем неочаквано. В случая обаче елфите преследвачи бяха безсилни, тъй като принцът беше в правото си да взема сам решения. Единственото, което можеха да направят беше да настояват и те да се присъединят в издирването. Някои от джуджетата и мъжете от границата също бяха изявили желание да ги придружават, но им беше отказано. Решението взе Гарет Джакс и то беше подкрепено от останалите шестима на групата, дори и от Слантър. Колкото по-малка беше групата, толкова по-леко подвижна щеше да бъде и възможностите й да се промъква незабелязано през ужасните гори на Анар щяха да бъдат по-големи. С изключение на Джеър, който нямаше как да не участва в издирването — пък и той постоянно им напомняше, че притежаваната от него магия ще го закриля, — всички останали бяха опитни в оцеляването професионалисти. Дори Еден Елеседил беше обучаван до навлизането му в зряла възраст от членове на Кралските войски за вътрешна отбрана. Всички бяха единодушни — колкото по-малко са, толкова по-добре.