Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
Във филмите човек обикновено се разделя с мечтата си с красива тъга. Допускат се и сълзи в очите. А аз къртя мазилка от таван… Между изкуството и живота винаги е имало разминаване.
Ловя влака и се прибирам в поделението. Имам още отпуск, но за какво ми е? Една седмица ходя ни жив с живите, ни умрял с умрелите. Изглежда, в тия дни от мен се излъчва такава отровна енергия, че всички ме заобикалят. Обхванал ме е тих бяс. Една вечер краката ме завеждат в ябълковата градина. Отново хващам стеблото на едно дърво и се опитвам да го отскубна. От гърлото ми излиза хрип, какъвто не съм чувал досега. Дървото си остава с корени в земята.
Това, с воя и скубането на дървета май ми става навик…
Майната му! Животът не е свършил! Стига съм опитвал да скубя дървета! Все едно. Корените и на най-слабото издържат на здравите ми, селски ръце. Знам, че това е нескопосано успокоение, но след хрипа идва смехът. Ако чуя някого да се смее така, бих го посъветвал да отиде на доктор. Сега знам, че още не съм за лекуване.
Ако уважаваш наистина шанса, че си се родил, имаш най-добрия лекар. Животът.
Шамарът е особено болезнен, но…
Вървя бавно към залата. И отново виждам, че на небето има звезди. Усещам, че тихият полъх на вятъра е по-нежен и от най-нежните женски ръце. Знам, уверен съм, че животът е една магия. Понякога, тъжна, понякога весела, понякога глуповата, но — магия.
Когато цунами изтръгне из корен една твоя красива мечта, трябва да направиш нещо много просто. Да засадиш на нейното място друга.
Често си спомням за Екатерина. За двете нощи, прекарани с нея. Не е правена по калъп. Сдържана, малко завеяна, особена. Често не можеш да разбереш какви мисли се роят в главата й…
… На светло. На тъмно е нещо доста по-различно. Има хубав смях. Гласът й става друг — мек, леко сипкав, топъл. Стараех се, доколкото мога, да я разсмивам. За да слушам смеха й. И още нещо, доста привличащо. Колкото е сдържана на светло, толкова обича да се гали, когато ги няма досадните хора наоколо. Като малко коте е…
… Лежахме един до друг. Тя бе сложила глава на рамото ми, преметнала крак върху мен. Беше ми толкова приятно, че бях даже леко поизтръпнал. Вече бяхме успели да преминем онази граница на интимност, след която двамата започват да се дразнят един друг за няма нищо. И да си доказват, че жените…; а пък мъжете…
Тогава й разказах за разговора между Бог и Адам. След като добрият Бог създал Ева. Този разговор се провел преди първите двама човеци да извършат най-великото и естествено прегрешение в историята. Та, Адам-наивникът, вероятно ударен от хормона, но несъзнаващ това, бил настроен доста лирично и благодарствено.
Честно да си кажа, не бях сигурен дали това което й разказвам, е особено смешно. Но тя се смя. Много се смя. Много пъти се смя. Така, както си говорехме уж вече за нещо друго, току се сещаше и започваше да се смее. Приятно беше…
… Приятно беше. И сега е приятно да си спомням за тия минути. Макар че, ми е малко криво. Веднъж да се измъкна от този проклет кафез… Е, все някога и това ще стане. Даже, могат да бъдат сметнати приблизително и месеците. Но когато прекарваш дните си от другата страна на оградата, постепенно започваш да проумяваш, че Теорията на относителността все пак може да бъде разбрана лесно. Чрез подходяща илюстрация. Например — как тече времето от едната или от другата страна на една и съща ограда.
Разнообразие в малкото, скучно поделение. Авторотата има нов командир. Майор. Разказват, че главата му не можела да смеле, как да козирува на по-нисък чин като на началник. От първата среща не се долюбвали с командира. Клюката е достоверна, защото произлиза от неосъществения Карузо. Да му имам проблемите на тоя майор… Ами, да се поучи от белокосия. Той пък приема за нещо съвсем естествено да хока военни с по-висок чин. И това въобще не го притеснява. Един път ми се случи да присъствам на любопитен сеанс: Единственият подполковник в поделението стоеше на задни лапки на капитана. А думите на капитана бяха всичко друго, но не и ласкави…
Прибираме се от столовата. Майското слънце грее сериозно, почти лятно. Движим се в нещо като строй, без кепета на главите, със смъкнати токи на коланите. Представете си куче, което е водено само на къса каишка. Представете си същото куче, когато го пуснат на воля из парка. Такова едно разхвърляно, изтървано, доволно… Та и нашият строй е нещо такова. Вървим, бърборим си, весело ни е, докато…