Спокойствието на хаоса
- Автор: Колев Владимир
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спокойствието на хаоса». Краткое содержание книги:
Но въпреки това е развил инстинкт за полет.
И още: Правенето на дете не е интелектуална дейност.
Но ако се прави от глупак, се появява глупак.
Досещате ли се каква е връзката между двата инстинкта?
— Добър вечер, търся Таня.
— Ами, търсете я. Но не тук.
— А можете ли да ми кажете къде мога да я намеря?
— Само Бог би трябвало да я знае къде е. Нали той всичко вижда…
Разговорът явно не потръгва.
— Преди време ми беше заела едни пари, може ли да ги оставя да й ги предадете?
Човекът ме гледа известно време, а после неочаквано предлага:
— Всъщност, ако искате влезте и я изчакайте. Тъкмо ще пийнем по едно вино.
— Нямам много време, но… — В този момент усещам, че наистина ми се пие чаша вино. — Благодаря, поканата звучи добре.
Влизаме в кухнята. Бащата донася от съседната стая дамаджана и заплаква две не особено чисти чаши от мивката. Налива. Виното е с великолепен, рубинен цвят. Вади от хладилника блокче сланина и нарязва ситни резенчета. Действията му са бавни, отмерени.
— Наздраве! — Гласът му е мек и звучи малко глухо. Това не е добър глас за учител — трудно би надвикал устата детска сган.
— Наздраве! — Отпивам. Виното е добро не само на цвят…
— Как е службата? — пита, за да подкара разговора бащата на Таня.
— Службата е добра, но аз не се чувствам добре в нея. Не съм роден за военен. Даже и за малко — кой знае защо си признавам аз.
— Да бъдеш военен е призвание и който го няма, а му се наложи да облече униформа, не се чувства удобно в нея… — съчувствено ме поглежда бащата.
— Ще го преживея. Все пак ми остават само още няколко месеца.
— А оттам-нататък?
— Мисля да уча.
— Какво?
— Първата идея е да стана граждански летец. Отвътре ме дърпа към тази професия, но е много сложно да се класирам до нея. Ако не стане, вероятно ще следвам някаква хуманитарна дисциплина — история, философия, право…
— А Таня записа учителски институт… Само загуби две години. И сега стои като платноход в безветрие… — споделя тъжно човекът.
— Не се познаваме добре, за да кажа каквото и да е, но имам усещането, че Таня е много свестен човек. Може би е просто във временна криза, която ще преодолее? — казвам това, което наистина мисля.
— Станеш ли войнишко момиче, после трудно би си намерил друг път — тъжно констатира баща й. — Предполагам си чул и за майка й?…
— Бегъл намек от нейна приятелка. Маркира само, че има нещо не в ред, но какво точно, отказа да ми каже. А и аз не бях настойчив да питам. Но не се чувствай задължен да споделяш, ако не ти се говори…
— На село една такава тайна може да бъде само обществена. Ще дойде до ушите ти, така или иначе… — Става от масата и отива за нещо в тъмното антре. Връща се, сяда отново и бавно пали цигара. — Накратко, след като се оженихме и се роди Таня, майка й забягна с някакво цирково конферансие. Написа ми писмо, че било взрив от любов, нещо неустоимо. Когато видях неустоимия любовник, се хванах за главата — обикновено, кухо конте. Заболя ме здравата, но помислих, че може би трябва да изчакам неизбежното изтрезняване. След няколко месеца получих второ писмо, с разкаяние. В деня на погребението…
— Какво погребение?
— На другия ден, след като бе написала писмото, майката на Таня се самоуби. Преряза си вените. После се разбра, че докато кръвта й изтичала, контето стояло в съседната стая и гледало телевизия. Казват, че при тия, които си режат вените, самоубийството често е зов за помощ: Отчаян съм, виж докъде стигнах, помогни! Антоанета ходеше по земята, но живееше в друг свят. Подозирам, че в нейните очи и аз съм бил нещо различно от това, което съм. Контето също. Тя имаше фантазия да доизмисля хората. — Отпива от чашата и замислено я държи с пръстите на двете си ръце.
— И как реагира селото на трагедията. Как се оформи клюката, митът? — питам съчувствено.
— По селски. Според местните стандарти, Антоанета беше направила няколко глупави, непростими грешки, почти грехове. Беше зарязала почтено семейство — заради циркаджия. Беше оставила дете на мъжки ръце — какво разбират мъжете от гледане на деца? И най-голямата недомислица — беше посегнала на живота си. Селянинът, по инстинкт не може да схване като нещо приемливо едно самоубийство. От друга страна, съчувствието на селските баби ми идва в повече. След толкова години, това съчувствие продължава да блика. Пък и Таня се държи предизвикателно. Не знам доколко я привлича позицията на селска проститутка, но нарочно парадира с това. Дразни показната селска почтеност.
— Не сте ли мислили за друг вариант? Поне да смените селото…
— В тази малка държава, дори да отидеш на другия й край, клюката пак ще те застигне. Опакована като мистерия…
Замълчаваме. Няма и смисъл да се трупат повече думи по темата. Между нас се е породила взаимна симпатия, но тягостният разговор слага точка на желанието да говорим. Отпиваме от виното и мълчим. Тъкмо решавам, че трябва бързичко да доизпия чашата и да си тръгна, отвън се чуват стъпки. И два познати гласа. На Таня и Екатерина.