Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Не, не. Този самолет е взет под наем от Панама. Беше транспортен „Херкулес“. Щом се върнах в службата, подадох оплакване. Знаех какво изпращаме, не бях толкова глупав. Ние не посредничехме в оръжейния бизнес на Далечния изток. Не можеше да е нищо друго освен наркотици. Попитах защо тогава трябва да използваме израелски самолет и ми казаха, че командващият панамските военновъздушни сили е Харари, така че какъв е проблемът?
Бяха ме подслушали на обяд и в службата, че се оплаквам, защото поддържаме Харари в тази му дейност. Разбира се, имаше и кутия за жалби, където човек можеше да подаде оплакването си и компютърът автоматично го препращаше в службата за вътрешна безопасност. Оплаках се официално. Проблемът обаче при този канал е, че високопоставените служители имат достъп: така Харари се е добрал до него.
Това препълни чашата на търпението. Отново бях засегнал Харари. От самото начало нещата между нас двамата не потръгнаха добре. Не се харесахме.
По онова време стана един случай, който доведе до изпращането ми в Кипър. Не очаквах да изпратят мен, но Ицик настояваше. Това ме изненада много, но бях и не по-малко радостен.
Задачата ми бе да се представя за посредник в операция, която вече бе в ход. Не знаех подробности, освен че трябва да се срещна с някакъв човек, с когото да подготвя канал за пренасянето на експлозиви в Европа. Дори името му ми бе неизвестно. Беше европеец, а в Кипър дошъл като свръзка на ООП и същевременно въртеше търговия с оръжие. Целта ни бе да ударим с един куршум два заека. Клиентите на човека също бяха търговци на оръжие и преценихме, че ако успеем да ги подведем, те ще решат, че виновна е някоя от по-войнствените фракции на ООП.
Трябваше да се уверя, че замесените лица ще се срещнат в Брюксел, за да получат пратката. Избрахме Брюксел, защото експлозивите и детонаторите бяха изпратени от главната квартира на „Мосад“ в Тел Авив до седалището на Европейската общност в Брюксел по дипломатическата поща. Поради специфичния си статус дипломатическата поща за Брюксел бе често претоварена.
Купувачите бяха търговци на оборудване от Белгия и Холандия. Целта ни бе, след като ги обвържем със сделката, да предизвикаме полицейско разследване в родните им страни и да си получат заслуженото от своите. Естествено полицията искаше доказателство. „Мосад“ доставяше доказателството без знанието им.
В част от плана влизаше и Мишел заради перфектния си френски. Той трябваше да се обажда в полицията от време на време и да им подхвърля по нещо, докато пратката пристигне на място.
Бях отседнал в хотел „Сън Хол“ с изглед към пристанището в Ларнака. Оборудването трябваше да се пренесе в Белгия и да се остави в някаква кола. У мен бяха ключовете, които следваше да предам на хората в Кипър и да им кажа къде точно да намерят колата. Искаха да се срещнат с мен в „Бътърфлай Хил“, но аз настоях да предам ключовете в моя хотел.
Белгийската полиция ги залови на място точно когато идваха да приберат колата, в това число и човека, комуто бях дал ключовете. Това стана на 2 февруари 1986. Конфискуваха повече от 100 кг пластични експлозиви и 200 или 300 детонатора.
След това бях готов да се връщам обратно вкъщи. Не осъзнавах, че всъщност са ме изпратили в Кипър с друга цел — част от операция, за която знаех съвсем малко от служебния компютър.
Новите нареждания бяха да остана в хотела и да чакам телефонно обаждане от човек на „Месада“, който наблюдаваше летището в Триполи, Либия. Вълшебното съобщение бе: „Пилетата изхвърчаха от полога.“ Щом чуех това, трябваше да включа автоматично устройство, което на всеки 15 секунди да повтаря: „Пилетата изхвърчаха от полога.“ Това щеше да се улови от безпилотен катер, стоящ наблизо, и да се предаде в израелските военновъздушни сили, който на свой ред да изпратят изтребители, за да принудят излетелия либийски „Гълфстрийм II“ да кацне в Израел.
Въпросните „пилета“ бяха някои от най-опасните и търсени терористи от ООП, по-специално: Абу Халид Амли, Абу Али Мустафа, Абдул Фатах Гамен и Араби Ауад Ахмед Джабраил от главното командване на Организацията за освобождение на Палестина. Джабраил извърши отвличането на кораба „Акиле Лауро“ и толкова бе наплашил американския полковник Оливър Норт, че последният пръсна маса пари, за да си осигури охрана на дома.
Държавният глава на Либия Моамар Кадафи бе свикал тридневна среща в Триполи на така нареченото Обединено командване на революционните сили на арабската нация с представители от 22 палестински и други арабски организации. Проведоха я в неговата крепост — казармите „Баб ал Азизия“. Кадафи протестираше срещу морските маневри на Съединените щати около бреговете на Либия и делегатите одобриха създаването на ескадрони на смъртта за самоубийствени нападения срещу американски цели на и извън територията на Щатите, ако последните нахлуят в Либия или в която и да е друга арабска държава.