Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Джери я разсъблече, надвеси се над нея и леко я попривдигна. Отново се целуваха. След това започна да я гали между краката. Малко по-късно и той самият се съблече и в последните няколко минути на филма ясно се виждаше как тя му духа, висейки надолу с главата, а той седи гол на пейката.
— Джери, не е трябвало да я снимаш, за да я накараш и ти сътрудничи — обадих се аз, когато филмът свърши.
— Може би не. Но реших да го използвам само в случай, че откаже да ми помогне. Бива си го, нали?
— Да, в известна степен — отвърнах аз предпазливо.
— Знаеш ли какво се говори за мене в службата?
— Какво, че си хомо ли? — Да.
— Това си е твой проблем, а не мой. Не съм дошъл да те съдя.
Той стана и се премести до мене. Много близо.
— Виж, сега вече разбра, че не съм хомо.
— Джери, защо ми казваш всичко това? — попитах аз, леко изнервен.
— Слушай, харесват ми и двата начина — обясни той. — Мисля, че с теб можем чудесно да се прекараме. По-хубаво, отколкото си сънувал.
— Джери, наистина ли имаш предвид това, което си мисля?
— Надявам се.
Бях много смутен, но вече се ядосах. Станах от кушетката и тръгнах към вратата. Джери ме хвана за рамото и се опита да ме задържи. Тогава ми причерня пред очите. Блъснах ръката му и го ударих с всичка сила. Улучих го в стомаха, никога по-рано не ми се беше случвало така да цапардосам някого. Спуснах се надолу по стълбите и изхвърчах на улицата като тапа. Задъхвах се. Бягах близо 40 минути по целия път до Академията, вероятно четири или пет мили. Не бях в най-добрата форма. Кашлях непрекъснато, но не спирах.
В Академията отърчах направо при Ицик.
— Ицик, трябва да ти кажа нещо — рекох. — Това не може да продължава повече.
— Ела в кабинета ми.
Разказах му цялата история. Не твърдя, че съм му дал най-разбираемото описание на случая, защото се задъхвах и заеквах. Но поне бе достатъчно ясно. Казах му, че Джери е заснел филм как чука приятелката му и че после е предложил същото и на мен.
— Успокой се, успокой се — каза Ицик. — Дай да те откарам до вас.
Благодарих му, но отказах; защото велосипедът ми бе в Академията и предпочитах да се прибера с него.
— Чуй ме сега — рече Ицик. — Разказа ми за станалото. А сега го забрави.
— Какво искаш да кажеш? Да го забравя?!
— Да, да го забравиш. Не искам да чувам повече за това.
— Ама кой стои зад това копеле, че с пръст не можеш го бутна — възнегодувах аз. — Троянски кон ли има?
— Забрави го!
Почти нищо не можех да направя. Не можех да повярвам, че Ицик ме кара да забравя, без дори да провери лично случая.
Той добави:
— И не искам да чуя, че това се е разнесло между останалите. Не казвай нито на Хаим, нито на Йоси, нито на когото и да било друг. Разбираш ли?
— Окей, ще го забравя. Но ще ти предам писмено обяснение и искам копие от него към файл.
— Чудесно, напиши го. Копие към файл означава копие от писмо, което не бива да става достояние на друг освен на адресата. Запечатва се в плик и се изпраща в компютърен файл, където не са отваря. Но получателят трябва да се подпише, че го е прочел и датата се записва. Да предположим, че някой катса уведоми началниците си, че сирийците подготвят нахлуване на следващата седмица, но предупреждението бъде пренебрегнато. После, когато те наистина нахлуят, хората ще питат защо не са знаели. Ако катсата разполага с копие към файл, той просто ще го извади, за дадокаже, че е изпълнил своята част от работата.
По пътя за вкъщи минах през дома на шефа за сигурността Муса М. и му разказах цялата история.
— Трябва да промениш програмата и да изключиш момичето от нея — заявих аз.
— Каза ли на Ицик?
— Да.
— А той какво отговори?
— Да забравя за станалото.
— Мисля, че няма да мога да изключа момичето — сподели Муса, — защото тогава Ицик ще разбере, че си ми казал.
Първата задача, която ни възложиха в началото на последното триседмично упражнение в средата на октомври 1985, беше трите ни групи, всяка от пет човека, да се настанят в своя апартамент. Едните бяха в Хайфа, вторите в Йерусалим, а моята на третия етаж на някаква сграда близо до кино „Муграби“ на пресечката на улиците „Аленби“ и „Бен Йехуда“ в южната част на Тел Авив, мръсен квартал с много проститутки.
Освен Джери в групата ми влизаха Арик, Одед Л. и Мишел. Щом направихме тайника си в бюфета и подготвихме всичко необходимо за работата ни в тайната квартира, получихме паспортите си и ни заведоха на аерогарата. Там трябваше да минем през митническа и паспортна проверка, сякаш току-що пристигахме в Израел. Аз бях с канадски паспорт.
После взех такси от летището до апартамента, проучих района и разбрах къде са уличните телефони. Когато пристигнах в 1 часа следобед, оставаше още много време до обичайната ни среща. (От време на време ни се позволяваше да отскачаме до домовете си, но за това имаше график, защото апартаментът не биваше да остава празен през нощта.) Когато се прибрах в апартамента, сякаш нищо не се бе случило между Джери и мен, само дето знаех, че не мога и с пръст да го бутна, нито пък да се предпазя от него. „Гърбът“ му бе доста як.