Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
— Не съм. Но искам да се отбележи, че съм ви предупредил.
— Окей. А сега си гледай работата.
Не можах да мигна през тази нощ, но към обяд на следния ден съобщението дойде. „Пилетата изхвърчаха от полога.“ За нещастие на „Мосад“ те не бяха. Все пак предадох съобщението, след което незабавно напуснах хотела, отидох на пристанището и се качих на частната яхта, която ме откара до бреговия катер. Така се върнах в Израел.
Същия ден, 4 февруари, израелците принудиха частния самолет да кацне във военновъздушната база „Рамат Давид“ близо до Хайфа. Но вместо хората от ООП деветимата пътници бяха дребни сирийски и ливански чиновници, което предизвика международен скандал за „Мосад“ и Израел. Четири часа по-късно те ги освободиха, но преди това Джабраил свика пресконференция и обяви:
— Нека целият свят знае, че никой не трябва да пътува с израелски и американски самолети. От този ден нататък кръвта на хората, които пътуват с такива самолети, ще лежи на собствените им глави.
В Дамаск сирийският министър на външните работи Фарук ал Шараа поиска свикването на извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН. То беше проведено незабавно още същата седмица, но САЩ наложиха вето на решението, заклеймяващо действията на Израел. В Сирия генерал-майор Хикмат Шехаби, началник на генералния щаб на армията, заяви:
— Ще отговорим на това престъпление, като дадем на тези, които го извършиха, урок, който те никога няма да забравят. А начина, времето и мястото ще изберем ние.
Кадафи оповести нареждането, което е дал на своите военновъздушни сили — да принуждават всички израелски самолети, летящи над Средиземно море, да кацат в Либия, за да ги претърсват за „израелски терористи“. Либия обвини също така Шести американски флот за участието му в операцията.
Охуленият министър-председател Шимон Перес обясни пред Кнесета и комисията по външните работи, че е била подадена информация за много опасен член на ООП, който е бил на борда на самолета.
— Решихме, че това трябва да се провери. Източникът на информацията се смяташе за достоверен и имахме всички основания да принудим самолета да кацне… За съжаление това се оказа грешка.
Министърът на отбраната Ицхак Рабин добави:
— Не намерихме това, което търсехме.
Докато ставаше всичко това, аз все още бях на борда на катера на път за вкъщи. Скоро узнах, че „Мосад“ прехвърля отговорността върху мен и за да са сигурни, че няма да присъствам и да се защитя лично, наредиха на капитана на катера, когото познавах още от службата си във флота, да симулира повреда в двигателя на около 11 мили от Хайфа.
Когато машината замлъкна, си пиех кафето. Попитах капитана какво става.
— Казаха ми, че имало повреда в двигателя — отвърна той.
Останахме там два дни. Не бях упълномощен да използвам радиото. Всъщност капитанът бе командир на цяла група от 11 брегови катера, но го бяха избрали специално за целта. Предполагам, решили са, че мога лесно да подмамя някой по-неопитен.
Този капитан не беше от плашливите. Беше си заслужил името години по-рано, когато в една мъглива вечер видял на екрана на радара някакво неясно петно. Явно нещо в техниката му не е било в ред. Можел е само да предава, но не и да приема. Тъй като сянката се приближавала все повече и повече, той изпратил предупреждение:
— Спри или ще стрелям!
Тъкмо когато бил готов да стреля с малкото зенитно оръдие на бака на катерчето си, от мъглата се показал гигантският корпус на американския ядрен самолетоносач „Нимиц“ и го осветил с мощните си прожектори. Секунди му оставали, докато открие огън. Котвата на „Нимиц“ била по-голяма от целия брегови катер. Голям майтап падна покрай този случай.
Обаче никой не бе в настроение да се смее след принудителното кацане на либийския самолет — освен арабите и палестинците. Когато най-сетне стъпих на брега, Орен Риф ми каза:
— Този път наистина се осра.
Опитах се да му обясня какво всъщност се е случило, но той ме прекъсна:
— Изобщо не искам и да зная.
Непрекъснато се опитвах да говоря с Наум Адмони, шефа на „Мосад“, но той не пожела да се срещне с мен. Тогава шефът на отдел „Кадри“ ми каза, че щели да ме уволнят. Препоръча ми сам да си подам оставката. Обясних му, че нямам намерение да напусна, а Арнон рече:
— Окей, ще си получиш своето.
Отидох при Риф и му казах, че все още искам да говоря с Адмони, а той отвърна:
— Той не само че не иска да разговаря с теб, но не желае да му се пречкаш по коридорите или в асансьора. А ако се опиташ да го спреш извън сградата, ще прецени това за нападение над личността му.
С една дума, щеше да нареди на телохранителите си да ме застрелят.