Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Първото ни поръчение бе да идем в хотел „Гранд Бийч“ на пресечката на „Дизенгоф“ и булевард „Бен-Гурион“ точно срещу старата сграда на „Шератон“. Сега тя бе преотстъпена на американците, които строяха самолетни писти в Негев като част от Кемпдейвидското споразумение, според което Израел се отказваше от пистите си в Синай. Наех стая в „Гранд Бийч“ по телефона, а Джери трябваше да се срещне с някакъв човек във фоайето на хотела. Човекът носеше документи в дипломатическо куфарче в багажника на колата си, а ние щяхме да се доберем до него и да преснимаме документите, след което отново да го върнем на мястото му, без никой да забележи.
Вече имахме ключа от колата, която трябваше да бъде паркирана шеста поред надолу от входа на бившия „Шератон“. Оказа се обаче, че е трета, и то точно пред погледа на портиера.
Задачата на Джери бе да говори с човека във фоайето на „Гранд Бийч“, но така, че да ме види, когато влизам с дипломатическото куфарче и се качвам в асансьора. Когато документите бъдат преснимани в хотелската ми стая, всичко трябва да се върне на мястото му. Отпечатъците да се избършат от куфарчето и отново да го отнеса в колата. Щом приключа с това, трябва да дам сигнал на Арик, който на свой ред да се обади на Джери, че може да свършва разговора си с човека. Естествено всичко ставаше без неговото знание.
Единственият проблем в цялата работа бе, че колата беше паркирана на видно място. Затова помолих Арик да извади всичко от портфейла си освен малко дребни пари, които лесно да се виждат, след което да каже на портиера, че го е намерил на земята и иска да го върне на собственика. Така ще отвлече вниманието му, докато тършувам из багажника на колата.
Когато се върнах долу, Арик вече бе научил името на портиера и спешно го повика. Портиерът отиде да види какво става, а аз поставих куфарчето обратно в багажника.
Два часа по-късно се срещнахме в апартамента. Всички мълчахме, но явно нямаше никакви проблеми. Скоро пристигнаха Ицик и Шай Каули. Разказахме в подробности какво се бе случило, но щом млъкнахме, Джери се обърна към Ицик и рече:
— Искам да подам оплакване срещу Виктор заради поведението му.
Бях смутен. Направих каквото се очакваше от мен, а този малък негодник подаваше оплакване. Но Джери продължи:
— Когато Виктор работеше със смърфовете в „Кайсарут“, той доведе някакви африканци в същия този хотел. Той изложи на риск цялата операция, защото действаше на място, където го познават.
— Чакай малко — рекох. — Провеждали сме операции във всеки проклет хотел в тоя град. Обаче хипотетично тази задача се изпълнява в Париж, а там не ме познават в нито един хотел.
Но независимо от това Ицик го изслуша и отбеляза в тефтера си: „Уместна забележка.“
Извърнах се към Каули:
— Шай!
— Виж — продума Каули, — не ме намесвай в това.
На следния ден поисках веднага втората задача. Щеше да ми даде възможността да отсъствам няколко дни от тайната квартира. Вече ми призляваше да стоя заедно с Джери.
Трябваше да се свържа с британски дипломат, който отговаряше за поддържането на военните гробища в Израел (най-вече от Първата световна война). Кантората му се намираше в Рамла, на изток от Тел Авив, непосредствено до голямото гробище, където имаше и клон на британското посолство в Тел Авив. „Шабак“ неколкократно бе наблюдавал как човекът се отбива с колата си от магистралата и снима военните обекти, след което се прибира. Подозирахме, че работи или в британското разузнаване, или е агент на някое друго. В резултат на това „Шабак“ изпрати молба да проучим подробно човека.
Най-напред трябваше да измисля повод, за да се срещна с него. Защо да не използвам отново киното? Взех си стая в хотел „Карлтън“, точно срещу военноморското училище в Тел Авив на улица „Хаяркон“. После отидох при паметника, недалеч от мястото, където през Първата световна война войските на английския генерал Аленби са пресекли река Яркон, за да сложат край на четирите века отоманско владичество в Светата земя. Запомних датите на битките и имената на бригадите и се отправих към друго голямо английско гробище в покрайнините на Хайфа. Там открих един надгробен камък с името Макфий, загинал по онова време.