Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Очевидно „Мосад“ не харесва хора, които критикуват системата или искат да я променят. Предпочитат се тези, които безропотно я приемат такава, каквато е и дори я използват в своя изгода. Никой няма да им възрази, докато не започнат да клатят лодката.
Но дори и така узнах много през времето на усиленото ми обучение и кратката си кариера на катса. Водех си дневник и събирах подробна информация за различните операции на „Мосад“.
Голяма част от учебните дисциплини се водеха от хора, взимали лично участие в операциите на „Мосад“. Изучавахме ги до най-дребните детайли, репетирахме, докато всяка подробност ни станеше ясна. В допълнение свободният достъп, който имах до компютъра на „Мосад“, ми помогна да си съставя пълна картина за организацията и дейността й. Предстои ви да прочетете много за нея и вероятно ще ви е за първи път.
Част III
Чрез измама
9. „Стрела“
На 28 ноември 1971 година четирима терористи извършиха дръзко покушение срещу йорданския премиер Уасфи Тел, когато той влизаше в „Шератон-Кайро“. Тел изразяваше прозападните настроения в арабския свят и беше склонен да води преговори с Израел, затова стана първата жертва на терористичната група от палестинци, които се наричаха „Черният септември“, или „Айлул ал-асуад“ на арабски. Името идваше от същия месец през 1970, когато кралят на Йордания Хюсеин разгроми палестинските партизани в страната.
Съвсем скоро след атентата срещу Тел тази крайна групировка федаини (арабски термин за боец партизанин), която сама се наричаше „Черният септември“, разстреля петима йордански поданици, живеещи във ФРГ, защото имало подозрения, че извършват шпионска дейност в полза на Израел. После имаше опит за атентат срещу посланика на Йордания в Лондон, а по-късно поставиха мощни експлозиви в хамбургски завод за производство на електронно оборудване за Израел, а също и в една рафинерия в Триест, където уж се произвеждало гориво за проционистките фирми в Австрия и Германия.
На 8 май 1972 година група от двама мъже и две жени отвлече самолет на авиокомпанията „Сабена“ с 90 пътници и 10-членен екипаж от международното летище „Лод“ в Тел Авив. Целта беше да се принуди израелското правителство да освободи 117 федаини, излежаващи присъдите си в затвора. На следния ден двамата мъже бяха убити от израелските командоси, а жените получиха доживотни присъди. На 30 май същата година трима японски наемници, въоръжени с автомати, откриха огън на летище „Лод“. Загинаха 26 туристи, а други 85 бяха ранени.
После на 5 септември 1972, в навечерието на XX олимпиада в Мюнхен, екип на „Черният септември“ атакува израелския сектор в олимпийското село и уби 11 израелски атлети и треньора. Разследването на немската полиция се предаваше пряко по телевизията из целия свят. Членовете на групата отдавна работели в Германия, а една седмица преди началото на олимпиадата в Мюнхен пристигнали неколцина други поотделно и пренесли със себе си цял арсенал „Калашников“, револвери и ръчни гранати.
Три дни по-късно Израел даде да се разбере, че ще отговори на жестокостта. 75 самолета бяха изпратени да бомбардират партизанските лагери в Сирия и Ливан — най-тежката бомбардировка след войната от 1967 година. Загинаха 66 души, а стотици други бяха ранени. Над Голанските възвишения бяха свалени три сирийски изтребителя, израелците загубиха два. Сухопътните сили на Израел нахлуха в Ливан, за да се справят с палестинските терористи, които минираха израелските пътища, а сирийската армия се прегрупира около ливанските граници, в случай че враждебните действия прераснат в тотална война.
Израелците, които вече бездруго бяха сериозно обезпокоени от предходните събития, изпаднаха в шок, когато на 7 декември вътрешното контраразузнаване, „Шин Бет“, арестува 46 души с обвинение в шпионаж в полза на сирийското разузнаване (Г-2) или просто за това, че са знаели за шпионската мрежа, но не са съобщили, където трябва. Обаче това, което бе действително шокиращо, се оказа фактът, че четирима от арестуваните бяха евреи, а двама от тях и шефът на цялата мрежа — „сабри“, т.е. хора, родени в Израел, които шпионират за арабска държава.
Веднага след случилото се в Мюнхен министър-председателката Голда Меир обяви всенароден траур. По това време тя беше вече баба на повече от 70 години и с прискърбие говори за мюнхенското клане, като обеща, че „отмъщението в този случай се превръща в свещена война, която Израел ще води с хитрост и коварство, с всички възможни средства и по всички фронтове“. В превод това означаваше че с работата ще се заеме „Мосад“ или както казваха те: „Никой не ще избегне дългата ръка на израелското правосъдие.“ Меир подписа смъртните присъди на 35 от по-известните терористи на „Черният септември“, между които и техния водач, по това време в Бейрут, Мохамед Юсуф Наяр, ивестен като Абу Юсуф. По-рано той бе работил като висш офицер в Ясер-Арафатовия „Ал Фатах“. В групата влизаше и прословутият и брутален Али Хасан Салама, когото „Мосад“ наричаше „Червения принц“ и който бе дал идеята за мюнхенското клане. Тогава той действаше от Източна Германия. В края на краищата получи заслуженото си през 1979, когато колата му бе взривена в Бейрут.