Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Представих се за канадец от Торонто с куп визитни картички и обясних, че правя филм за едно семейство, преместило се от Англия в Канада, но един негов член е загинал в боевете за Светата земя. Най-напред се обадих в Рамла и разказах всичко това на някаква жена, християнка от арабски произход. Тя ми каза телефона на моя човек от посолството и аз му позвъних със същата история, дадох му името Макфий, като обясних, че не зная къде е погребан. Добавих, че съм отседнал в хотел „Карлтън“, и предложих да се срещнем. Нямало никакви проблеми.
Разбира се, англичанинът се появи с още един човек и тримата разговаряхме близо час и половина. Дипломатът бе топограф по професия и наистина искаше да ми помогне. Скоро той ми каза къде мога да намеря гроба. Вярваше, че всичко е нормално, и дори обсъдихме заедно възможността да ми помогне при снимките на големите батални сцени, които смятах да правя. Обясних му, че се налага да отсъствам за кратко време, но ще се свържа с него след около месец. Инструкторите ми бяха наредили да не предприемам нищо, след като установя контакт с човека.
Следващото поръчение бе да се свържа със собственика на магазин за сувенири на улица „Саладин“ в Източен Йерусалим. Разучих района, направих снимки със скрита камера и наистина се сприятелих с човека, който бе член на ООП. Ето защо искаха да знаят повече за него.
За следващата ми задача Ицик ме заведе в жилищна кооперация в Тел Авив и каза, че на третия етаж в един от апартаментите е дошъл гост. В срок от 20 минути трябваше да завържа разговор с новодошлия.
— Това е „чуцпах“ — споделих аз.
— 100% „чуцпах“ — утеши ме Ицик.
Ако се изкензаш пред нечия врата и почукаш, за да помолиш за тоалетна хартия, това се нарича „чуцпах“.
Отскочих до близкия магазин и купих две бутилки „Мютон Кадет кларе“. Влязох в сградата и проверих имената на съкооператорите, натиснах наслуки един звънец и обясних, че трябва да предам пакет на някаква жена.
— О, вероятно търсите Дина — каза гласът.
— Дина омъжена ли е? — попитах.
— Не — гласеше отговорът.
Позвъних на вратата на Дина, но за щастие тя не си беше вкъщи. Тогава тръгнах нагоре по стълбите: сградата бе от ония, в които минаваш покрай всяка врата. Щом се качих на третия етаж, където бяха моите хора, извадих една от бутилките вино и я треснах в цимента точно пред вратата на апартамента. Почуках на вратата.
— Ужасно съжалявам — изплаках, когато вратата се отвори. — Трябваше да се видя с Дина, но тя не си беше вкъщи.
Изпуснах, без да искам, бутилката. Бихте ли ми дали нещо, с което да почистя?
Човекът и гостите му ми помагаха. После предложих да изпием заедно другата бутилка и останах с тях още два часа, през което време узнах биографиите и на двамата. Задачата бе изпълнена.
Междувременно групата в Хайфа се занимаваше със силите на ООН за опазване на мира, по-специално с канадците. Канадците бяха разкошна мишена. Много приятелски настроени и приятни хора. В Израел се чувстваха почти като у дома си и изобщо не се притесняваха за разлика от някои арабски страни. Е, нима, ако искаш да се забавляваш, ще идеш в Дамаск?
Имаше няколко канадски „дувшаним“ (буквално меденки, част от сините каски на ООН, които пренасяха съобщения и пратки). Те често ни помагаха, като прекарваха наши пратки през границите. В две от упражненията се налагаше да проникнем в полицейски участъци. Веднъж в главното управление на телавивската полиция на улица „Дизенгоф“, а втория път в отдела за специални разследвания на полицията в Йерусалим. Тамошният ръководител на един от големите отряди за разследване се казваше Зигел. Случаят, по който работеха тогава, се наричаше „Файл Праскова“ („Тик Афарсет“ на иврит).
Когато проникнахме в главното управление, доведохме със себе си „експерт“, който ни каза кои папки да вземем. „Прасковата“ се оказа разследване, свързано с бившия министър по религиозните въпроси, един от най-старите членове на парламента в Израел — Йозеф Бург. Той толкова дълго се задържа на политическата сцена, че хората си разправяха вица за тримата археолози — американец, англичанин и израелец, — които веднъж попаднали на египетска мумия отпреди 3000 години. Когато отворили гробницата, мумията се събудила и попитала американеца:
— Откъде си?
— Америка. Тя е велика страна отвъд океана. Най-могъщата държава в целия свят.
— Никога не съм чувал за нея — рекла мумията и се обърнала към англичанина със същия въпрос. И за Великобритания нищо не знаела. Накрая попитала и израелеца.
— От Израел — отвърнал той.
— А, да, Израел. Чувал съм го. Между другото Бург още ли е министър?