Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Не зная какво е имало в онзи файл или за какво е бил разследването, но разбрах, че „Прасковата“ е била изискана от самия министър-председател и цялото разследване пропадна поради липса на документация. А дали е засягал Бегин, Перес или Шамир, това не бе от значение. Ако веднъж се сдобиеш с оръжие, няма причина да не го използваш. „Мосад“ винаги го използваше.
Бъдещите катси правеха само няколко подобни упражнения, но хората, които тренираха за „Невиот“, редовно се занимаваха с това. Само трябваше да се избере някое охранявано място. Полицейският участък пасваше идеално.
Тази практика ме притесняваше и веднъж попитах защо правим такива неща, щом те са срещу собствената ни страна. Нали трябваше да работим извън страната, а не на нейна територия.
Орен Риф, когото смятах за приятел, отвърна:
— Когато загубиш нещо, тръгваш да го търсиш там, където си го изпуснал, а не където е по-светло. — С това загатваше за случая с човека, който изтървал нещо в тъмното, но го търсел само из осветените места. Когато го попитали защо търси там, а не където го е загубил, той отвърнал, че не може да вижда на тъмно.
— Затова по-добре млъквай и си гледай работата — завърши Риф, — защото всичко това хич не те засяга.
После Риф ми разказа за дивака, който застанал веднъж на една жп линия. Чул свиренето на идващия влак, но не знаел какво е. Гледал как огромното нещо приближава към него, но никога по-рано не бил виждал влак, затова не се помръднал и бил сгазен. Обаче все пак оцелял и след дълъг престой в болницата се прибрал у дома, където приятелите му устроили тържество. Някой решил да направи чай и сложил чайника над огъня, но щом чул свиренето на парата, дивакът скочил, грабнал една тояга и смазал чайника с нея. Когато го попитали защо постъпил така, оня рекъл:
— Трябва да ви река нещо. Тези неща ги убивайте, докато са още малки!
Тогава Орен ми каза:
— Затова си отвори ушите добре. Спри да свириш като влак. Ще свиркаш, когато станеш по-голям от тези, за който свириш.
Изпаднах в ярост и креснах:
— Цуни ме отзад! — и изхвърчах от кабинета. Мислех, че съм прав.
Когато говорех с другите хора в службата, дребни рибки като мен самия, всички бяха съгласни. Но никой не смееше да си отвори устата, защото искаха да заминат в чужбина и друго не ги интересуваше. Поведение като моето можеше само да ти докара беля. А и бездруго нямаше смисъл.
Завършихме курса в средата на ноември 1985 и най-сетне станахме катси. Трябваха ни три години за това. Атмосферата обаче бе толкова лоша, че дори не го отпразнувахме. Одед не завърши, но стана експерт по съобщенията към отдела за Европа. Авигор също не завърши. Майк Харари му издейства назначение някъде в Южна Америка като инструктор. Мишел отиде в Белгия, а Агаси И. стана свръзка в Кайро. Джери се прехвърли в „Цафририм“ на работа при Аралех Шерф. Последното, което чух за него, бе, че подготвя операция в Йемен за прехвърлянето на някакви евреи в Израел. Хаим, Йоси и аз бяхме пратени във вътрешния отдел за Израел.
Бях завършил много добре курса, но вече имах мнозина влиятелни врагове. Например Ефраим Халеви, шефът на свръзките, който ме нарече „трън в задника“.
Все пак беше предвидено и аз да отида в Белгия, което бе голяма чест — новопостъпил да се присъедини в групата на действащите катси. Това подразни Ицик. В крайна сметка свободните места не бяха толкова много. След като се върнех, щяха да ме държат без работа от три до пет години.
Междувременно бях в екипа на „летящите“ под командването на Рен, докато се наложи той да замине за Египет, за да вербува. Египетската телевизия бе излъчила филм за „Мосад“ с яростни упреци за нас, озаглавен „Човекът със съблазняващите очи“. Голяма част от информацията в него бе достоверна. Обаче вместо да отблъсне зрителите, филмът предизвика наводнение от доброволци, които идваха в посолството с молба да станат наши агенти.
Две седмици след като бях постъпил на работа в отдела за Израел, ми наредиха да изпратя някакъв пакет, пристигнал с полет на „Ел Ал“ от Далечния изток за Панама. Майк Харари ми даде адреса. Отидох в Субуру, за да го взема, но когато пристигнах на летището, с удивление разбрах, че пакетът е с размери 2X4X1,5 метра, опакован в пластмасово фолио и се състоеше от много по-малки части — не можеше да се побере в колата. Повиках камион да го откара в службата за преопаковане и изпращане в Панама.
Попитах Ами Яар какво съдържа.
— Не е твоя работа — рече Яар. — Само го изпрати. На летището пакетът не бе натоварен на панамски самолет, както ми бяха казали преди това, а на израелски военен самолет. Попитах ги да не би да е станала някаква грешка, а те отговориха: