Мосад (По пътя на измамата)
- Автор: Островский Виктор, Хой Клэр
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Киров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мосад (По пътя на измамата)». Краткое содержание книги:
Още по-кратко: „Ние сме най-добрите“…
Почти няма световна сензация, в която те да не са набъркани.
От перфектни екзекуции до невероятни „ужилвания“ за милиони.
И всичко това само с 1200 души щат, включително секретарките и чистачките.
Най-тежкото проклятие в „Мосад“: „Дано прочета за теб във вестника!“
Е, Виктор Островски, бившият катса (оперативен офицер) го направи.
И потресе читателите в целия свят.
Говорих с Шерф, който каза, че с нищо не може да ми помогне.
— Но това е скалъпена работа — възразих аз.
— Няма значение — отговори Шерф. — Нищо не можеш да направиш.
И така се отказах. Беше последната седмица на март 1986 година.
На следващия ден един приятел от флота ми позвъни, за да ме пита защо папката ми е извадена от лавицата, където обикновено стоят, така че служителите на „Мосад“ да не бъдат викани в запас. (Повечето хора в Израел отслужват запас 30, 60 или 90 дни в годината. В това число влизат неомъжените жени и всички мъже на възраст до 55 години. Колкото е по-висок чинът, толкова повече е службата.)
Обикновено, когато някой напусне „Мосад“, папката му се връща при другите, но със забележка, че този човек не трябва да участва в бойни действия, защото знае твърде много. И така моят приятел, абсолютно сляп за вътрешните проблеми, се чудеше защо папката е преместена. Предположи, че е направено по моя молба, защото обикновено минаваха пет или шест месеца след напускането на „Мосад“, докато папката се премести.
Един ден бях излязъл. Като се прибрах, ме чакаше още по-лоша новина — към папката било дадено и нареждане да ме прехвърлят като свръзка в армията в Южен Ливан, което бе равнозначно на смъртна присъда за бивш служител на „Мосад“.
Прецених, че нещата са отишли твърде далеч. Затова говорих с Бела, опаковах си багажа и взех първия чартърен полет на „Тауър Еър“ за Лондон, а после с „ТИА“ до Ню Йорк. Няколко дни по-късно отидох да видя баща си в Омаха.
Един ден след моето заминаване в дома ми в Тел Авив се получила повиквателна за армията. Обикновено за това са необходими 60 дни и още 30 за подготовка.
Бела взела заповедта. Но на следващия ден се обадили по телефона, за да ме търсят за набора. Защо още не съм се явил пред комисията. Тя обяснила, че съм извън страната.
— Как е възможно? — зачудил се служителят. — Та той не е получил разрешение от армията.
Всъщност бях получил. Е, не точно от армията. Сам си бях изготвил разрешително, подпечатах си го и изхвърчах от „полога“.
Отидох във Вашингтон за няколко дни с намерение да говоря със свръзката на „Мосад“. Но не сполучих. Никой не ми отговори, а пък аз не исках да издам къде се намирам. После и Бела дойде във Вашингтон, а двете ни дъщери заминаха за Монреал. Накрая се установихме в Отава.
Не съм сигурен, че проблемът ми е бил само в това, че много говорех. Бяха ме използвали за изкупителна жертва и ме бяха изхвърлили. Случват се такива неща.
Но помните ли онзи палестинец в Кипър, който ми разказа за капана? Той ми каза нещо още по-странно. Сподели, че имал двама приятели, които говорели иврит като родени израелци. Араби, израснали в Израел, които се занимавали с разузнаване в Европа, сякаш били от израелските служби за сигурност, и вербували израелци, за да им помагат в изготвянето на учебници за обучение на саботажни групи. Това е залъгалка. Всичко, което са правили, е да събират информация — да карат израелците да говорят свободно, както обичат да правят, когато смятат, че са сред свои. Когато споменах това на неколцина приятели в службата, те ми казаха, че съм полудял, че това не можело да е истина, а и бездруго не бивало да излиза наяве, защото щяло да предизвика скандал. Попитах ги защо мислят така, та нали трябва да предупредим хората за тази опасност. Те обаче бяха на обратното мнение.
Палестинецът вероятно говореше така открито с мен защото знаеше, че е късно през нощта и остава съвсем малко време до началото на операцията: бяхме в един бар в Ларнака и какво ли толкова бих могъл да предприема? Наистина нашият агент в Триполи е видял как големците от ООП се качват в самолета. Не е видял обаче как слизат зад един хангар, докато самолетът се е насочвал към пистата за излитане.
Трябваше да ме оставят да довърша докрай операцията с онзи арабин. Очевидно той знаеше доста неща. Но не ми дадоха тази възможност. Ако нещата бяха нормални, никога нямаше да оставят лични дрязги да надделеят над обаждането на един катса. Можехме да си спестим този скандал и дори да скроим същия номер на враговете си.
На всичкото отгоре този ход можеше да се предвиди.
Та нали онези хора бяха изплашени до смърт от нас. А ние вярваме, че петима от тях ще се качат на един и същи самолет, за да ги хванем накуп? Те всички разбираха от конспирация, имаха страшно много опит и бяха хитри. Лесно можеше да се допусне, че става въпрос за капан. Още повече, че „Мосад“ не се нуждаеше от някакъв си посредник в Кипър, за да предаде съобщението. Трябвала им е изкупителна жертва и точно такава се оказах аз.
Проблемите ми бяха започнали още докато бях кадет, но инструкторите ми се надяваха, че с времето ще се приспособя по-добре към системата. Ставах за тази работа и ми възлагаха много надежди. Освен това не всички бяха срещу мен, затова трябваше да мине известно време, докато преценят, че нося повече неприятности, отколкото полза. Може би случаят с Джери препълни чашата на търпението им. Явно неговият човек бе страшно влиятелен — за мое нещастие.