Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Альоша заспал спокойно, коляното бавно престанало да кърви, царицата, трогната, коленичила пред раб божий Распутин и благодарила за спасяването на сина си.
Григорий Ефимович се представя отлично и от тази вечер вратите на царските покои са широко отворени за него. Стартът на шарлатанина в кариерата, каквато историята не познава, е обещаващ.
Естествено той не е излекувал наследника. Само е успял да успокои детето. Едва по-късно, когато медицинската наука разкрива връзката между физическите симптоми на болестта и психичното състояние на болния, лекарите се опитали да си обяснят „чудото“.
Несъмнено Распутин е имал способност да внушава. Полицейският началник Белецки пише в спомените си, че царската тайна полиция е разполагала с доказателства за това, че по време на пребиваването си в Петербург Распутин е вземал уроци при някакъв известен хипнотизатор, който по-късно признава, че ученикът му бил изключително надарен, имал силна воля и съумявал да я съсредоточи. От край време хипнозата и внушението са силно оръжие на ясновидците и чудотворците.
При по-нататъшното лечение на болния наследник обаче излизат наяве и други, по-радикални от психотерапията методи, с които Распутин се е мъчил да смае родителите на Альоша.
Цитираме съветския автор Аркадий Ваксберг: „Распутин създава впечатление, че с присъствието си предпазва момчето от болестта. И наистина, всякога когато отсъствувал, здравето на детето рязко се влоша-вало. Но било достатъчно да се появи и състоянието му се подобрявало. Оказало се, че придворната дама на царицата Анна Вирубова и тибетският лекар Бадмаев слагали в храната на наследника прах от женшенов корен и прах от рогата на млад елен, които предизвикват у предразположените лица кървене. След като Распутин се появявал, те вече нищо не поставяли в храната и болестта бавно отшумявала. Светият човек заявявал, че наследникът щял да се разболее четиридесет дена след смъртта му.“
Распутин наема и обзавежда в центъра на града пищен дом, приема гости, устройва вечери, става център на внимание на градските дами и прави редовни визити в царския дворец. Скоро той вече държи в ръцете си царя и главно царицата, които му вярват безгранично.
А това, което неграмотният мужик е правел с владетелите на велика Русия, граничи с фарса.
На 8 (22) септември 1915 г. царицата пише на царя от Царское село:
„Моята икона със звънчето наистина ми помага да познавам хората. Отначало не обръщах много внимание на това, не вярвах на себе си, но сега се убедих, че иконата и нашият Приятел (Распутин — б. а.) ми помагат бързо да разбирам хората. Звънчето би звъннало, когато някой идва при мене със зла умисъл, и не ще позволи на всички онези орловци, джунковци и дрентелновци да приближат до мене.“
А в писмото до царя от Царское село на 5 (18) декември 1916 г. четем:
„Мили, уверявам Те, че единствено правилно е да се вслушваме в съветите на нашия Приятел. Той усилено се моли денем и нощем за Теб. Той те пази на мястото, където си, само бъди убеден в това, както съм и аз и както успях да убедя и Ела, и занапред ще Те пази и всичко ще бъде наред. В «Ле Ами де Дьо», един от божите раби казва, че страна, в която раб божий помага на господаря, никога не ще загине. И това е така, само трябва да се вслушваме, да вярваме и да търсим съветите му и да не мислим, че той нещо не знае. Бог всичко му разкрива. Затова хората, които не разбират душата му, толкова непривично се възхищават от неговия удивителен мозък, способен всичко да разбере. А когато Той благослови някое начинание, то ще успее. Когато препоръча някои хора, човек може да бъде спокоен, че са добри. Ако по-късно се променят, то вече не е по негова вина, но Той греши в хората по-малко, отколкото ние, Бог го е дарил с голям житейски опит.“ Распутин не се отпуска и усърдно изучава човешките характери и се стреми да се запознае с колкото може повече забележителни личности, особено с техните съпруги. Неговите контакти са приятни и толкова полезни. Агентите на тайната полиция, които, естествено, са следили всяка крачка на царския чудотворец (защото рядко някой полицейски служител вярва в духове и чудеса) и от самото начало са виждали в негово лице шарлатанин и мошеник от висока класа, посочват в донесенията си доказателства за начина на неговия живот.
„Строго секретно! 16 януари По време на гостуването си в семейство Пистолоркови на коленете на Распутин седеше проститутката Грегубова, при което той нещо си мърмореше под носа. През нощта на 17 срещу 18 януари при Распутин спа съпругата на един полковник от 145-и полк Мария Гилова.“
„26 януари
Тази вечер Распутин устрои в дома си бал в чест на лицата, освободени от затвора. Гостите се държаха твърде свободно. Танцуваха и пяха до зори.“