Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
— Е, ами поправи ли после колата? — попита Незнайко.
— Какво приказваш! Докато боледувах, изгониха ме от завода. А в това време трябваше да платя и вноската за колата. Но пари нямам! Е, казват ми: „Върни тогава к-к-ко-лата обратно“. Аз отговарям: „Вървете си я вземете от ка-а-ха-ха-навката“. Искаха да ме съдят, че съм повредил колата, но като видяха, че и без това нищо не могат да ми вземат, престанаха да се занимават с мене. И тъй, останах и без кола, и без пари.
Козлето разказваше множество подобни истории. Животът му изобилствуваше с разни приключения. Незнайко го слушаше с интерес и никога не скучаеше с него.
Веднаж Незнайко и Козлето си седяха както обикновено и разговаряха. Неочаквано вратата се отвори. Те помислиха, че идва Мигача, но в кантората влезе едно непознато дребосъче. То беше облечено във вехта риза, с протрити на лактите ръкави. Някога ризата е била синя, но от продължителна употреба тя се беше обезцветила и побеляла, особено на раменете. Панталоните му бяха с някакъв неопределен мръсносив цвят и оръфани отдолу, а на коленете му се мъдреха две грижливо направени четириъгълни кръпки от черен плат. На главата си имаше вехта сламена шапка с дупка на най-видното място и с изпокъсана, сякаш изгризана по края периферия, изпод която се подаваха побелели коси.
Незнайко неволно се усмихна, като видя тази маскарадна премяна, но усмивката му моментално изчезна, щом погледна лицето на новодошлия. То беше слабо, сякаш изсъхнало, и мургаво като у дребосъчетата, които по цял ден работят на открито. Изразът на лицето му беше строг. Особено поразяваха очите му. Те гледаха изпод побелелите, вежди напрегнато и с тревога, но в същото време с достойнство и с някаква смесица от болка и укор. Незнайко престана да се усмихва, когато срещна погледа на тези печални очи, пък и никой друг не би могъл да се усмихва.
След като поздрави Незнайко и Козлето, белокосото дребосъче остави в ъгъла чепатата тояга, която държеше в ръце, извади от джоба си внимателно сгънато парче вестник, разтвори го и го показа на Незнайко и Козлето с думите:
— Това при вас ли е?
Незнайко видя напечатаното във вестника обявление за основаването на Акционерното дружество за гигантски растения и кимна с глава.
— При нас.
Козлето дръпна към посетителя едно меко кресло и учтиво го покани:
— Седнете на това кресло, дядо.
Влезлият поблагодари на Козлето, седна на крайчеца на креслото и каза:
— Значи всичко това е истина?
— Кое да е истина?
— Е това, че съществуват такива фантастични семена.
— Разбира се, че е истина — отвърна Незнайко. — Само че семената не са фантастични, а напълно истински. Нищо невероятно и фантастично няма в това.
— Вие нямаше да говорите така, ако знаехте какво значи това за нас, бедняците! — продума дребосъчето. — Защото аз… защото ние… — заговори то развълнувано — цялото село се събрахме и решихме да помогнем на това велико дело, с други думи, значи искаме да станем акционери. Ние всички заедно събрахме ей тези пари… Всеки даде, колкото можеше.
Той пъхна ръка в пазвата си и измъкна носна кърпа, в единия ъгъл на която бяха завързани пари.
— А колко акции искате да купите? — попита Незнайко.
— Една, миличък! Само една! Можахме да съберем един-единствен фертинг, пък и това за нашите доходи е голяма сума!
— Но на една акция ще се паднат съвсем малко семена. Те няма да стигнат за цялото ви село — обади се Козлето.
— Та вие ни дайте, ако щете, само едно зрънце, миличък! Нека отгледаме първом само една гигантска краставица. Да не мислите, че ще вземем да я ядем? Ще я оставим за семе. Цялата реколта ще оставим за семе. И втората реколта ще оставим. Ако трябва — и третата… Съгласни сме да чакаме и година, и две, и три, и четири. Само да имаме надежда, че ще се отървем някога от беднотията. С надежда, миличък, по-леко се живее.
В това време в кантората влязоха Мигача и Шмекерленд. Козлето дръпна Мигача за ръкава и му пошепна на ухото: