Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Положението е такова — каза Марино, като остави листата с менюто. — Джейсън Стори смята, че Сюзън щеше да е още жива, ако не работеше при теб. И вероятно е прав. Освен това той е неудачник, един от онези егоцентрични негодници, които смятат, че за всичко са им виновни другите. Истината е, че той е по-виновен за смъртта на Сюзън.
— Да не би да предполагаш, че той я е убил?
Сервитьорката дойде и ние си поръчахме вечеря. Печено пиле е ориз за Марино и филе от малка акула с чили за мен, плюс две диетични соди.
— Изобщо не предполагам, че Джейсън е убил жена си — кротко рече Марино. — Но той е причината тя да се замеси в онова, което е довело до смъртта й. Сюзън е плащала сметките и огромните финансови затруднения са били на нейната глава.
— Никак не е чудно, съпругът й наскоро е загубил работата си — казах аз.
— Лошото е, че не е загубил желанието си да харчи. Имам предвид изисканите костюми и панталони и копринените вратовръзки. Две седмици след като е останал без работа, този тип си е купил скиорски екип за седемстотин долара и е заминал да прекара уикенда в Уинтъргрийн. А пък преди това се е сдобил с кожено яке за двеста долара и с велосипед за четиристотин долара. Тъй че Сюзън се претрепва от работа в моргата, а после се прибира у дома, за да види сметките, които са много по-големи от заплатата й.
— Нямах представа за това — казах и изведнъж ме заболя, като си представих как Сюзън седеше зад бюрото си. Всекидневният й ритуал включваше прекарване на обедната почивка в службата, а и аз понякога се присъединявах към нея, за да си побъбрим. Спомних си обикновените царевични пръчици и бутилките със сода, на които имаше етикетчета с цената. Всичко, което пиеше и ядеше, сигурно беше донесено от къщи.
— Скъпите навици на Джейсън са истинската причина да говори такива гадости за теб — продължи Марино. — Той те клевети пред всички, които проявяват желание да го слушат, защото си съдебен лекар и шеф, караш мерцедес и живееш в голяма къща в Уиндзор Фармс. Според мен тоя тъпак смята, че ако успее по някакъв начин да те изкара виновна за смъртта на жена си, това ще бъде някаква малка компенсация за него.
— Може да ме клевети до засиняване, ако иска.
— И ще го направи.
Диетичните ни питиета пристигнаха и аз смених темата.
— Утре сутринта ще се срещна с Дауни.
Марино разсеяно погледна към телевизора, поставен над бара.
— Луси ще се заеме е АДС. А аз ще трябва да направя нещо с тоя Бен Стивънс.
— Просто се налага да се отървеш от него.
— Имаш ли представа колко е трудно да уволниш държавен служител?
— Разправят, че било по-лесно да уволниш Исус Христос — каза Марино. — Все пак трябва да намериш някакъв начин да се отървеш от този негодник.
— Ти разговаря ли с него?
— О, да. Той смята, че ти си нагла, амбициозна и странна. Че е истинска мъка да се работи с теб.
— Наистина ли се изрази така? — удивено попитах аз.
— Това беше общата насока.
— Надявам се, че някой ще провери какво е финансовото му положение. Би било интересно да се разбере дали напоследък е внасял големи суми в банката. Едва ли Сюзън сама си е навлякла тая беля на главата.
— И аз смятам така. Според мен Стивънс знае много и с всички сили се стреми да прикрие следите си. Между другото проверих в банката на Сюзън. Един от чиновниците си спомня, че трийсет и петте хиляди, които е вложила, са били в брой. Банкноти от двайсет, петдесет и сто долара, носела ги в чантичката си.
— А Стивънс какво каза за Сюзън?
— Твърдеше, че всъщност не я е познавал добре, но имал впечатление, че двете сте имали някакви проблеми. С други думи потвърждава онова, което пише във вестниците.
Поднесоха ни вечерята, но аз бях толкова ядосана, че не можех да преглътна.
— Ами Фийлдинг? — попитах. — И той ли смята, че е ужасно да се работи с мен?
Марино отново впери разсеян поглед в далечината.
— Той каза, че си много напориста и че никога не е могъл да те разбере.