Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
Пискливите детски гласове отлетяха надалеч, сякаш отнесени от вятъра, а аз енергично закрачих по пътя си, защото бях идвала тук и преди и добре знаех къде отивам. Насочих се към центъра на сградата, минах през вътрешния двор, през малкия паркинг, покрай един човек от охраната и най-после стигнах до една остъклена врата. Зад нея имаше приемна е кремави мебели, огледала и флагчета. Президентът се усмихваше от една снимка, окачена на стената, а на отсрещната се виждаше цяла редица снимки на най-търсените престъпници в страната.
Показах шофьорската си книжка на младия мъж от охраната, който изглеждаше мрачен като сивия си костюм.
— Аз съм доктор Кей Скарпета, главен съдебномедицински експерт на Върджиния.
— При кого идвате?
Казах му.
Сравни лицето ми със снимката, увери се, че не съм въоръжена, обади се на някого и ми връчи една значка. За разлика от Академията в Куантико, тук само от вида на обкръжението душата ти се вледеняваше и гръбнакът ти се схващаше.
Никога не бях виждала агента със специално предназначение Майнър Дауни, макар че името му предизвикваше някои неласкави асоциации. Представях си го така — хилав, крехък, бледоруси косми покриват цялото му тяло освен главата, има слабо зрение, бледа, недокосната от слънцето кожа, движи се като привидение и, разбира се, никой не го забелязва. Естествено оказа се, че греша. Един як мъж по риза се появи, впери поглед право в мен и аз се изправих.
— Вие сигурно сте мистър Дауни — рекох.
— Доктор Скарпета — той стисна ръката ми, — моля, наричайте ме Майнър.
Беше най-много на четирийсет години, симпатичен, с вид на учен, носеше очила без рамки и раирана вратовръзка — небесносиньо и бордо, кестенявата му коса беше късо подстригана. Излъчваше благоразположение и интелектуална сила, което веднага би направило впечатление на всеки многострадален аспирант, защото не можах да си спомня нито един преподавател от Джорджтаун или „Джонс Хопкинс“, който да не общуваше с възвишеното и да не смяташе за унизително да се сближава с обикновените хора.
— Защо се занимавате точно с пера? — попитах аз, когато се качихме на асансьора.
— Имам приятелка орнитоложка, която работи в Смитсъновия музей по естествена история — отвърна той. — Шефовете от авиацията търсеха нейната помощ заради случаите на сблъскване с птици и на мен това ми се видя интересно. Разбирате ли, самолетните мотори всмукват птиците, тогава в останките на земята намирате птичи пера и искате да знаете коя птица е причинила белята. С други думи всмуканата птица е направо смляна. Морска чайка може да свали бомбардировач Б–1, една птица срещу един мотор на пътнически самолет, пълен е хора — ето това е проблем. Или да вземем друг случай, когато гмурец пробил предното стъкло на реактивен самолет и обезглавил пилота. В това се състои и част от работата ми. Изучавам остатъците от всмуканите птици. Проверяваме турбините и витлата, като хвърляме вътре пилета. Нали разбирате, за да установим дали самолетът може да издържи на сблъсъка с една птица или с две. Но птичи пух има навсякъде. Например в стелките на обувките на заподозрения. Дали заподозреният е бил на уличката, където е намерен трупът? Или за онзи тип, който извършил взломна кражба и сред откраднатите вещи имало жълта амазонка от вълнен плат с двойна кепърна сплитка, а ние открихме на задната седалка на колата му мъх от жълта амазонка с двойна кепърна сплитка. Или перцето, открито върху тялото на изнасилена и убита жена. Трупът бил сложен в кашон и хвърлен в контейнер за смет. Перцето беше от дива патица, с такива перца беше пълна и пухената завивка на заподозрения. Този случай решихме с помощта на едно перце и два косъма.
На третия етаж имаше безброй лаборатории, където правеха анализи на експлозиви, парченца боя, цветен прашец, различни инструменти, гуми и късчета от какво ли не — всичко това използвано при извършване на престъпление или взето от местопрестъплението. Газови хроматографски детектори, микроспектрофотометри и компютри работеха денонощно. Последвах Дауни по белите коридори покрай безбройните лаборатории и най-после стигнахме до секция „Анализ на косми и нишки“, където той работеше. Кабинетът му функционираше и като лаборатория, мебелите от тъмно дърво и лавиците с книги се намираха до микроскопите и лабораторните маси. Стените и килимът бяха бежови, а рисунките с цветни моливи ми подсказаха, че този уважаван в цял свят експерт е и баща.