Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Така ми каза и Марино. Той смята, че тя би могла да ни помогне да се справим с АДС.
— Сигурна съм, че с удоволствие би се опитала.
Изведнъж ми се прииска да я закрилям, чувствах се раздвоена. Хем исках да я изпратя обратно в Маями, хем не исках.
— Не знам дали си спомняш, но Мишел работи в канцеларията на Криминалния отдел, която подпомага Щатската полиция в работата й с АДС — рече Уесли.
— Това едва ли те притеснява особено в момента.
Допих коняка си.
— Непрекъснато се притеснявам — отвърна той.
На следващата сутрин валеше лек сняг, когато ние е Луси облякохме екипи за ски, които можеха да се забележат от сто километра.
— Приличам на светофар — каза тя, като впери очи в ярко-оранжевото си отражение в огледалото.
— Така е. Ако се изгубиш, няма да ни е трудно да те открием.
Погълнах два аспирина и витамини с малко лимонада, която взех от барчето в стаята ни.
Луси огледа моя екип, също така ярък като нейния, и поклати глава.
— Като се има предвид колко си консервативна, наистина ми приличаш на неонов паун.
— Старая се да не изоставам от другите. Гладна ли си?
— Умирам от глад.
— Бентън ще бъде в трапезарията в осем и половина. Можем още сега да слезем, ако не ти се чака повече.
— Готова съм. А Кони няма ли да закусва с нас?
— С нея ще се срещнем на пистите. С Бентън ще водим служебен разговор.
— Струва ми се, че й е неприятно да остава сама — каза Луси. — Когато той разговаря с някого, тя все не е поканена.
Заключих вратата на стаята и двете тръгнахме по тихия коридор.
— Предполагам, че Кони не иска да се меси в тези неща — рекох тихо. — Всички подробности около работата на съпруга й биха се превърнали в тежко бреме за нея.
— Значи, затова той говори с теб вместо с нея.
— Да, за нашите случаи.
— За работа. И за двама ви работата е най-важното нещо.
— Работата несъмнено е най-важното нещо в живота ни.
— Вие с мистър Уесли да не би да сте на път да завържете любовна връзка?
— На път сме да закусим заедно — отвърнах й с усмивка. Както обикновено, в „Хомстед“ шведската маса беше зашеметяваща. Беше отрупана с върджински бекон и шунка, всевъзможни ястия от яйца, сладкиши, хлебчета, питки. Луси въобще не се поддаде на тези изкушения и се насочи право към ядките и свежите плодове. Засрамена от нейния пример и от спомена за неотдавнашната здравна лекция, която бях прочела на Марино, се отказах от тези съблазнителни ястия и дори от кафето.
— Всички те зяпат, лельо Кей — прошепна Луси. Предположих, че за това са виновни ярките ни одеяния, но след малко отворих „Уошингтън Поуст“ и напрано се стреснах, като видях собствената си снимка на първа страница. Заглавието гласеше: „Убийство в моргата“. Отдолу надълго и нашироко се разказваше за убийството на Сюзън и на видно място бе поставена моята снимка — как пристигам на местопрестъплението е много притеснен вид. Явно единственият източник на информация бе Джейсън, съкрушеният съпруг на Сюзън, който описваше как жена му напуснала работата си при странни, ако не и подозрителни обстоятелства, и то по-малко от седмица преди насилствената си смърт.
Например той твърдеше, че Сюзън напоследък се опълчила срещу мен, защото съм се опитала да я включа в списъка на свидетелите по случая с мъртвото момче, макар че не била присъствала на аутопсията. Когато Сюзън се разболяла и не отишла на работа след „разливането на формалина“, аз толкова често съм я търсила по телефона, че се страхувала да вдигне слушалката, а после „съм се появила на прага в нощта преди убийството“ с една коледна звезда в ръце и с някакви смътни обещания за разни услуги.
„След като напазарувах за Коледа, се прибрах и заварих главния съдебномедицински експерт във всекидневната си — твърдеше съпругът на Сюзън. — Тя (доктор Скарпета) си тръгна веднага и щом вратата се затвори след нея, Сюзън се разплака. Беше ужасно изплашена от нещо, но не искаше да ми каже какво е то.“
Колкото и да ме разстроиха клеветите на Джейсън Стори по мой адрес, още по-невероятни ми се сториха разкритията за последните финансови придобивки на Сюзън. Вероятно две седмици преди смъртта си тя била платила повече от три хиляди долара с кредитна карта, след като вложила в банковата си сметка трийсет и пет хиляди долара. Внезапното й забогатяване беше необяснимо. През есента съпругът й бе останал без работа, а самата Сюзън печелеше по-малко от двайсет хиляди долара годишно.
— Мистър Уесли пристига — каза Луси и взе вестника от ръцете ми.
Уесли носеше черни скиорски панталони и домашно плетен пуловер, а на рамото си бе метнал яркочервено яке. Устните му бяха здраво стиснати и по лицето му личеше, че знае новините.