Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Не съм го наела на работа, за да ме разбира, и в сравнение с него наистина съм напориста, Фийлдинг не се интересува от съдебната медицина, така е от няколко години. Влага по-голяма част от енергията си в други неща.
— Докторке — Марино ме погледна в очите, — ти си по-напориста от всеки друг и повечето хора не могат да те разберат. Не може да се каже, че разкриваш сърцето си пред всеки. Всъщност хората си мислят, че си безчувствена. Толкова е трудно да те разбере човек, че за онези, които не те познават, изглеждаш безчувствена. Другите ченгета, адвокатите все ме питат за теб. Те искат да знаят каква си всъщност, как вършиш всекидневната си работа… каква е цената. Виждат те като човек, който не се сближава с никого.
— А ти какво им отговаряш, когато те питат за мен?
— Нищо не им отговарям, по дяволите.
— Свърши ли с психоанализата, Марино?
Той запали цигара.
— Виж какво, ще ти кажа нещо, което няма да ти хареса. Винаги си била такава сдържана, професионалистка… трудно допускаш хората до себе си, но когато го направиш, нямаш грешка. Ставаш приятел за цял живот и си готова на всичко за другия. Но през последната година ти се промени. Откакто убиха Марк, ти се самоизолира. За хората около теб това е равносилно да са в стая, която някога е била много топла, а сега температурата е спаднала под нулата. Мисля, че ти дори не го съзнаваш. Тъй че точно в момента никой не е особено привързан към теб. Може би хората се чувстват малко обидени, защото ги пренебрегваш и се държиш хладно. Може би са те харесвали и такава. Може би просто им е все едно. Работата е там, че независимо дали седиш на трон или на „горещия стол“, хората гледат да използват твоето положение. И ако нищо не ви свързва, за тях е още по-лесно да получат онова, което искат, без да дават пукната пара за теб. Това е положението. Има толкова много хора, които е години са чакали да видят как и теб ще те заболи.
— Няма да ме заболи — отвърнах и отместих чантата си.
— Докторке — той издуха облаче дим, — вече те боли. И здравият разум ми подсказва, че ако плуваш заедно с акулите и усетиш, че те заболи, по-добре е веднага да излезеш от водата, дявол го взел.
— Може ли поне две-три минутки да поговорим, без да употребяваме клишета?
— Хей, аз не говоря португалски, нито китайски, пък и ти няма да ме слушаш.
— Ако проговориш на португалски или на китайски, обещавам ти да те изслушам. Всъщност, ако някога решиш да проговориш на английски, пак ще те изслушам.
— Подобни забележки няма да ти спечелят много приятели. Точно за тези неща говорех.
— Казах го с усмивка.
— Виждал съм как разрязваш трупове с усмивка.
— Никога. Винаги използвам скалпел.
— Понякога няма разлика между двете. Виждал съм как усмивката ти причинява болка на разни адвокати от защитата.
— Ако съм толкова ужасна, защо с теб сме приятели?
— Защото аз съм се обградил с повече стени от теб. Истината е, че на всяко дърво има по някой негодник, а във водата е пълно с акули. Всички те искат да си отхапят по едно парче от нас.
— Марино, това е налудничаво.
— Ти си дяволски права и ето защо ще трябва да залегнеш за известно време. Наистина — рече той.
— Не мога.
— Ако искаш да знаеш истината, продължаваш ли да се занимаваш с тези случаи, ще излезе, че са намесени личните ти интереси. Накрая ще правиш още по-лошо впечатление.
— Сюзън е мъртва — казах аз. — Еди Хийт е мъртъв. Дженифър Дейтън е мъртва. В моята служба има корупция и не сме сигурни кой е отишъл на електрическия стол миналата седмица. А ти ми предлагаш да изчезна, докато всичко се оправи само като с магическа пръчка?
Марино посегна да вземе солта, но го изпреварих.
— Това не. Но можеш да си сложиш пипер колкото искаш — рекох аз.
— Тези грижи за здравето ще ме убият — предупреди ме той. — Защото някой ден така ще ми писне, че ще направя всичко наведнъж. Пет запалени цигари, чаша бърбън в едната ръка, чаша кафе в другата, пържола, печени картофи, полети с масло, сметана, сол. И тогава ще изгърмят всичките ми бушони.
— Не, ти няма да направиш такова нещо — рекох. — Ти ще се погрижиш за себе си и ще живееш поне толкова дълго, колкото и аз.
Известно време мълчахме и само ровехме в чиниите си.
— Докторке, не се обиждай, но какво смяташ, че ще успееш да откриеш в тези проклети перца?
— Ами надявам се да открия източника им.
— Мога да ти спестя усилията. Те са от птици.
Към седем часа се разделих с Марино и се върнах в центъра на града. Температурата се бе повишила, нощта бе тъмна, а поривите на яростния вятър и дъждът можеха направо да спрат автомобилното движение. Неоновите лампи зад моргата приличаха на жълтеникави петна, задната врата бе затворена, а паркингът пустееше. Влязох в сградата и пулсът ми се ускори, когато минах покрай аутопсионната зала и завих по яркоосветения коридор към малкия кабинет на Сюзън.