Жестоко и необичайно
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жестоко и необичайно». Краткое содержание книги:
— Тук никъде не пише, че си е служил с насилие — забелязах аз.
— Да. Той не прилича на типичния насилник. Защитата му твърдеше, че е изпаднал във временно умопомрачение, което се дължало на алкохола и наркотиците. Откровено казано, и аз мисля така. Напълно възможно е, когато е срещнал Робин Найсмит, Уодел да е бил напълно разстроен психически и после да не си е спомнял нищо или почти нищо.
— Спомняш ли си дали е откраднал нещо? — попитах аз. — Чудя се дали изобщо е имало някакви ясни доказателства за намерението му да извърши взломна кражба.
— Вътре всичко беше обърнато с главата надолу. Знаем, че липсваха бижута. Домашната аптечка беше празна, в портмонето й също нямаше нищо. Трудно е да се установи какво друго е било откраднато, защото тя е живяла сама.
— Никаква сериозна връзка?
— Има и един невероятен факт. — Уесли бе вперил поглед във възрастна двойка, която унесено танцуваше под звуците на саксофона. — Петна от семенна течност бяха открити на чаршафа и на завивката й. Петното на завивката изглеждаше прясно, освен ако Робин не е сменяла бельото си много често, а знаем, че тези петна не бяха от Уодел. Не съвпадат с неговата кръвна група.
— Някой от познатите й не спомена ли, че е имала любовник?
— Не. Разбира се, проявихме голям интерес към тази личност, но тъй като тя не показа желание да влезе в контакт е полицията, предположихме, че Робин Найсмит е имала връзка с някой от женените си колеги.
— Възможно е — казах аз. — Но той не я е убил.
— Не. Рони Уодел е убиецът. Нека да погледнем.
Отворих папката на Уодел и показах на Уесли снимките на екзекутирания затворник, когото бях аутопсирала в нощта на тринайсети декември.
— Можеш ли да познаеш дали това е същият човек, когото си разпитвал преди шест години?
Уесли напрегнато изучаваше снимките една по една. Спря се на лицето, снимано в близък план, на тила, хвърли поглед ма снимките на горната част на тялото и на ръцете. От протокола на разпита извади малка снимка на Уодел и започна да ги сравнява.
— Виждам известна прилика — заявих аз.
— Това е всичко, което може да се каже — съгласи се Уесли. — Снимката от протокола е правена преди десет години. Уодел имаше брада и мустаци, беше много мускулест, но слаб. Лицето му беше слабо. Този тип — той посочи фотографиите от моргата — е избръснат и много по-тежък. И лицето му е по-пълно. Въз основа на тези снимки не бих могъл да твърдя, че това е един и същи човек.
И аз също не можех да твърдя такова нещо. Всъщност дори се сетих за стари мои снимки, на които никой не можеше да ме познае.
— Имаш ли идея как да се справим с този проблем? — попитах Уесли.
— Ще ти предложа някои неща — каза той, събра снимките и изравни ръбовете им върху масата. — Твоят стар приятел Ник Грюман явно играе някаква роля в цялата тази работа и си мисля какъв ли е най-добрият начин да се справим е него, без да ни усети. Ако някой от нас с Марино се опита да поговори е него, той веднага ще се досети, че нещо не е наред.
Знаех какво ще каже по-нататък и се опитах да го прекъсна, но Уесли не ми позволи.
— Марино ми е споменавал, че имаш неприятности с Грюман, че ти се обажда по телефона и те разиграва. Освен това се познавате отдавна, от Джорджтаун. Може би ти трябва да говориш с него.
— Не искам, Бентън.
— Той може да има снимки на Уодел, писма, други документи. Нещо, върху което да са останали отпечатъци. Или по време на разговора той би могъл да изтърве нещо важно. Работата е там, че ти можеш да се свържеш е него съвсем естествено, в процеса на всекидневната си работа, докато за нас това е невъзможно. Пък и нали ще ходиш в окръг Колумбия, за да се видиш е Дауни.
— Не — казах аз.
— Просто си помислих. — Извърна поглед от мен и махна на келнерката да донесе сметката. — Колко време Луси ще остане при теб?
— Учебните й занятия започват на седми януари.
— Спомням си, че тя разбираше от компютри.
— И още как.
Уесли се поусмихна.