Жестоко и необичайно

— Не разбирам за какво говориш — каза Бен Стивънс. Отдели се от вратата, но не дойде близо до бюрото, нито седна. Лицето му пламтеше, в очите му светеше злоба. — Не съм чувал за никакви липсващи документи, но ако е вярно, не мога да скрия този факт от властите, както не мога да скрия и другия факт — че минах през службата да взема нещо, което съм забравил, и те видях да се ровиш в бюрото ми.

— Какво си забравил, Бен?

— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ти.

— Длъжен си. Работиш за мен и ако влезеш късно през нощта в тази сграда и аз разбера, имам право да ти задавам въпроси.

— Хайде накарай ме да напусна. Уволни ме. Точно сега това ще изглежда много красиво.

— Ти си като сепия, Бен.

Опули очи и облиза устните си.

— Опитите ти да ме провалиш приличат на онази мастилена течност, която сепиите изпускат във водата. Паникьосал си се и искаш да отклониш вниманието от себе си. Ти ли уби Сюзън?

— Побъркала си се, дявол да те вземе — изрече той с треперещ глас.

— Рано следобед на Коледа тя е напуснала дома си и уж е отишла да се срещне с приятелка. Всъщност е имала среща с теб, нали така? Не знаеше ли, че яката и шалът на мъртвата Сюзън миришеха на мъжки одеколон, на одеколона, който държиш в бюрото си, за да се напръскаш, преди да потеглиш към „Слип“ след работа!

— Не разбирам за какво говориш.

— Кой й плащаше?

— Може би ти.

— Това е абсурдно — спокойно казах аз. — Двамата със Сюзън сте се забъркали в някакви машинации за печелене на пари и се досещам, че ти си я въвлякъл в тази работа, защото познаваше слабите й места. Тя навярно ти се е доверила. Знаел си как да я убедиш да ти помага, а бог е свидетел, че умееш да харчиш пари. Само сметките ти в бара са достатъчни, за да се стопи заплатата ти. Забавленията ти са много скъпи, а аз знам колко пари получаваш.