Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
До: доц. К. Фонев
Зав. отделение по хемодиализа
МБАЛ „Света Магдалина“, гр. Равен
Отн.: Клевети по мой адрес се вписват в лекарския рапорт, а сериозни инциденти се премълчават
Уважаеми доцент Фонев,
Надявам се, че си спомняте инцидента от 24.01.2003 г., който можеше да коства живота на наш пациент. Позволете ми да Ви припомня, че три дни по-късно, на 27.01.2003, Вие свикахте импровизирано събрание в кабинета на секретарката Роза Минева, на което присъстваха д-р Скорчева, старша сестра Биляна Донманлиева, инж. Н. Фонев и аз. Наричам това събрание импровизирано, защото то не бе протоколирано. Тогава д-р Скорчева призна, че тя самата не е присъствала лично на инцидента, че написаното от нея в лекарския рапорт не отговаря на истината и че е била заблудена от инж. Фонев, който нито отрече, нито потвърди, а спокойно изчака да премине поредната буря над главата му.
На това събрание, или по-скоро колегиален разговор, Вие със загрижен тон ни говорихте, че трябва да работим задружно и в синхрон, за да не се допускат повече такива критични ситуации. Ако сте вярвали, че думите Ви достигат до съзнанието на инж. Фонев, горчиво сте се лъгали, доц. Фонев! Защото същия ден, 27.01.2003 г. (понеделник), около 15:30 ч. следобед, тоест само три дни след инцидента, а също така и броени часове след събранието, инж. Фонев се опита да повтори същата ужасна грешка, която едва не беше коствала човешки живот. Този път го направи пред свидетели: д-р Скорчева, аз и м.с. Атеш — невероятно, но факт! Ето как точно стана. Около 15:30 ч. на 27.01.2003 г. д-р Скорчева ми нареди да изключа Кадрие Хасанова. час и половина преди края на диализата й поради силни крампи и повръщане. Кадрие лежеше на шезлонга и се превиваше от болки. Ние стояхме срещу нея и оживено обсъждахме как да процедираме — дали да продължим диализата или не. В този момент инж. Фонев влиза и мълчаливо се запътва към апарата на Кадрие, сляп и глух за всичко наоколо, като някакъв сомнамбул. Той се насочва към изключения апарат и нито поглежда към нас, нито пита какво е станало. Щом има изключен апарат, значи трябва да се пусне на дезинфекция — такава е механичната логика, която очевидно ръководи всичките му рутинни действия. Няма значение, че болната лежи и пъшка, че има лекар и две сестри в залата, които говорят силно и жестикулират, не, инж. Фонев неотклонно напредва към апарата и — щом се навежда да го включи на дезинфекция, три гласа му извикват едновременно „Не!“. Тогава чак той се сепва, съвсем като стреснат в съня си, и бавно излиза с обичайния си замислен вид.
След този случай сметнах, че д-р Скорчева напълно се е убедила в моето искрено и вярно изложение на фактите по инцидента от 24.01.2003 г., на който аз бях единственият свидетел, още повече, че тя ми се извини и каза, че в действителност не е знаела какво точно е станало, докато не ми се обадила на домашния ми телефон на другата сутрин, а тогава тя вече била написала рапорта за нощното дежурство. Тогава не обърнах внимание на странния факт, че още вечерта на 24.01.2003 г., след като приключихме диализата, аз разказах за случилото се както пред колежките си, така и пред д-р Скорчева. Те бяха разбрали, а д-р Скорчева — не.
Нямаше да Ви занимавам с този въпрос, ако на 19.03.2003 г. не бях отново оклеветена писмено в лекарския рапорт и отново от д-р Скорчева. Без да имам никаква вина! Напълно тенденциозно!!! Имам писмени доказателства и по двата случая, както и свидетели, и съм готова да ги представя, ако ми бъдат поискани, или ще ги изпратя на по-висши инстанции, ако се наложи. Засега само ще повторя, че по първия случай, този от 24.01.2003 г., неопровержимо доказателство, че отразеното в лекарския рапорт не отговаря на истината е, че пациентите в залата на инцидента изобщо не разбраха, че е имало някакъв инцидент — нещо напълно невъзможно, ако събитията бяха протекли, както д-р Скорчева ги е изложила в рапорта, при това без да е била свидетел. Доколкото ми е известно, да се излага дочуто или недоразбрано така, сякаш е факт, видян със собствените очи, само по себе си вече е наказуемо.
Вторият рапорт, който д-р Скорчева е написала на 19.03.2003, гласи, че в 19:29 ч. м.с. Боянова уведомила д-р Скорчева, че болната от 2-ра стая Фатме има болки в дясното подребрие от 18:00 ч. От така отразеното в рапорта излиза, че в продължение на час и половина болната е имала оплаквания, но м.с. Боянова си мълчала, вместо да доложи на дежурния лекар!?? Всеки, който е работил с мен, знае, че мога да бъда „обвинена“ в голяма загриженост за болните, но не и в пренебрежение към тях.