Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

— Учете чужди езици, че ще объркате някой болен! — и оттогава омразата й е тлеела скрито.

Може би инцидентът през януари, който се случи на нейно дежурство, е изиграл ролята на катализатор и тихата дотогава омраза се е разгоряла неудържимо в гърдите й. Всичко стана, докато тя си седеше в кабинета, вместо при болните. Писмените ми показания изобличаваха тази нейна грешка — черна точка за нея като ръководител на екип. Непосредствено след инцидента тя получи втора черна точка, когато необмислено се представи за свидетел на инцидента, написвайки в лекарския рапорт, че опитът ми да включа болния по време на дезинфекция довел до спонтанно разчленяване на кръвните линии. Написаното влезе в логическо противоречие с факта, че никой от болните в залата не разбра, че е имало инцидент, нещо, което не можеше да се случи, ако линиите се бяха разчленили спонтанно. Кръвните линии се съчленяват с винтова връзка за диализатора в горния и долния му край и за да се разчленят, е необходимо създаване на такова силно налягане, че те внезапно да се изтръгнат от местата на съчленяването си. Резултатът е подобен на този от изпуснат маркуч с бликаща струя вода, който се мята на всички страни, само дето нашите маркучи не пръскат вода, а кръв.

Това, че не е имало спонтанно разчленяване, го изяснихме при разговора с шефа три дни след инцидента. Още сутринта на събранието или следобеда същия ден, когато Форито — пред трима свидетели — пак тръгна да пуска на дезинфекция апарат с болна на него, чакаща продължение на диализата, Скорчева ми се беше извинила и ми беше казала, че инж. Фонев очевидно представлява опасност за нашите болни, чийто живот зависи от апаратите, които обслужва техническият персонал. Сигурно много й е коствало това извинение. А обещанието си да докладва на шефа за неадекватното поведение на Форито, демонстрирано отново само три дни след инцидента с Богомил и само броени часове след събранието, на което обсъждахме не друго, а същия този кошмарен инцидент, това си обещание Скорчева не удържа, предпочете да премълчи. Защо ли? Нещо повече, два месеца по-късно, след като напразно бе чакала да ме хване в някаква грешка, й хрумна да ми измисли провинение.

Това, което измисли, обаче, беше невероятно глупаво. И досега нямам представа на какво е разчитала, като го е инсценирала. Имах достатъчно основания за възмущение, когато ме обвини без ни най-малка вина от моя страна, а и ми се беше насъбрало доста — настъпваща пролет, новини за военни приготовления всяка вечер по телевизията, поредно опасно изпълнение на Форито за пореден път пред свидетели, за пореден път премълчано от лекар, защото сега пък д-р Зайкова стана свидетел на безотговорността на Фонев и обеща, също както Скорчева предния път, че ще докладва, но и тя не удържа на думата си, макар че я даде не само пред мен, а и пред старшата ни сестра. А когато имам основателно право да се възмутя, аз изказвам възмущението си писмено. Затова на 24.03.03 г.изпратих писмо на шефа с обратна разписка. На 28-ми март бях на работа дневна смяна. Шефът ме повика на разговор в кабинета си. Беше извикал д-р Скорчева от дома й специално за разговора, защото този ден тя на беше на смяна. Това, че извика нея, а не мен в неработно време, ми се стори добър знак. И това заключение беше прибързано. Ето какво пишеше в писмото ми до нашия завеждащ отделение: