Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

Със семейство Уедърал се бяхме запознали преди много години. Но още не си бяхме станали приятели, когато те се преместиха да живеят на другия край на града. Така Брайън се натъкна на тях, когато Джъстин искал да го приемат в Платсбърг — той беше посочил Брайън за поръчител и това го бе поласкало. Бяха му отказали да го приемат — кракът му бе увреден при злополука. Куцаше, но почти не се забелязваше. Брайън написа писмо, в което настояваше да го допуснат. Отказаха му. Но в резултат на това Елинор ни покани на вечеря през януари, една седмица преди Брайън да замине за Платсбърг.

Прекрасна голяма къща и деца повече дори и от нашите. Джъстин бе въплътил в къщата една елегантна, ала скъпа идея: двамата с Елинор обитаваха не само главната спалня, но и целия горен етаж на едното крило: огромен апартамент, състоящ се от всекидневна, огромна спалня с килерче и шкаф за вино в единия ъгъл, баня, разделена на сепарета — вана, душ и два клозета, в единия от които освен тоалетната чиния имаше и приспособление, за което бях чувала, но никога не бях виждала досега: биде.

Елинор ми помогна да го пробвам и бях направо очарована! Беше точно това, от което се нуждаеше Морийн с нейната издайническа телесна миризма. Казах й го. Също й обясних и защо.

— Според мене естественият ти мирис е възхитителен — със сериозен тон ми заяви Елинор. — Според Джъстин — също.

— Джъстин е казал това за мене?

Елинор взе лицето ми в шепите си и ме целуна — меко и нежно, с отпуснати устни, не с език, ама не и съвсем сухо.

— Каза го. И още доста неща каза. Мила, ти страшно го привличаш. — Това го знаех. — Както и мене. Също така аз страшно харесвам съпруга ти. Брайън ми въздейства невероятно. Ако по случайност и вие двамата споделяте чувствата ни… ние с Джъстин бихме искали… всъщност направо нямаме търпение да ги реализираме в действие.

— Искаш да кажеш: размяна? И всичко докрай?

— Всичко и докрай. Честната размяна не е обир.

Изобщо не се поколебах:

— Става!

— О, чудесно! Искаш ли да питаш Брайън?

— Няма нужда. Вече знам — иска му се да те изяде — сурова. — Взех лицето й в шепи и силно я целунах. — Как ще се разберем?

— Както е най-лесно за вас, мъничка и сладка Морийн. Моята всекидневна се превръща във втора спалня само за секунди, а си има и малък будоар. Така че можем да бъдем на двойки или и четиримата накуп.

— Ние с Брайни не се крием един от друг. Елинор, доста отдавна съм открила, че ако просто си сваля дрехите, това пести и време, и приказки.

Устните й трепнаха.

— Аз също, Морийн, направо ме шашна. Познавам те май от десет години. Още от едно време, когато живеехме в Южен Бентън и всички ходехме в методистката църква на „Линуд“, двамата с Джъстин ви обсъдихме като възможни партньори за игра. Казах на Джъстин, че съм забелязала пламъчето в очите на Брайън, но не виждам никакъв начин да бъде пробита твоята броня. Съвършената дама — направо като извадена от „Книга за дамите“ на Годи. Тъй като от съображения за безопасност подобен род семейно прелъстяване трябва да бъде договаряно от съпругите, ние просто ви включихме в списъка „много зле“.