Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Докато се кикотех, разкопчавах кукички и копчета.
— Елинор, миличка, на четиринадесет години ми спукаха ципата и оттогава съм постоянно разгонена. Брайън го знае и ме разбира и това не му пречи да ме обича.
— О, прекрасно! Сладурче, аз пък си дадох черешката на дванадесет години на мъж, четири пъти по-стар от мене!
— Значи няма как да е Джъстин.
— Не, за Бога! — тя се измъкна от гащите си и остана по три четвърти чорапи и вечерни чехли. — Готова съм.
— И аз. — Гледах я и съжалявах, че Брайни не ме обръсна, защото беше гладка като гроздово зърно — ех, как само щеше да се хареса на Брайни! Висока, с тяло на статуя, руса.
След няколко минути Джъстин ме просна на персийския килим пред камината във всекидневната на горния етаж. Елинор беше наблизо със съпруга ми. Тя извърна глава към мене, усмихна се, хвана ме за ръка и всяка от нас пое съпруга на другата.
В салоните на Буундок съм чувала официални дискусии в присъствието на Стимулатор и Събеседник по въпроса за идеалния брой участници в полиморфна чувственост. Имаше хора, които предпочитаха триото — някой от четирите вида или всичките четири, или който и да е; други, които си падаха по големите цифри и такива, които твърдяха, че всеки нечетен брой водел до максимум удоволствие, но четен — в никакъв случай. Колкото до мене, аз продължавам да смятам, че нищо не може да се сравни с четворка от семейства, които се обичат и са достойни за обичане. Не че подценявам другите комбинации — всичките ги харесвам. Просто ви казвам какво обичам най-много от години насам.
По-късно същата нощ Брайън се обади на татко и му обясни, че по улиците е започнала да се образува поледица — би ли имал нещо против тази нощ да пази менажерията?
Брайън ме погледна.
— Къде си?
— Мислех си за твоето любимо момиче…
— Ти си моето любимо момиче.
— … любимо русо момиче. Елинор.
— О. Така си е.
— И любимата ти най-голяма дъщеря.
— Тук има нещо двусмислено. Граматическата позиция? Най-голямата ти любима дъщеря. Любимата ти най-голяма дъщеря. Да, май и двете означават Нанси. Давай нататък.
— Новината е такава, че не бих могла да ти я съобщя в писмо. Нанси го е направила.
— Какво е направила? Ако искаш да ми кажеш, че го е направила с онова пъпчиво хлапе, спомням си, че ти още преди година беше стигнала до този извод. Тя колко пъти може да се раздели с девствеността си?
— Брайни, Нанси най-после се реши да ми каже. Било я страх, а пък онова пъпчиво хлапе вече не идва у нас, защото една гумичка се пукнала, а пък той не могъл да се удържи и свършил. Така че й направих промивка, проверихме й календарчето и излезе, че й е дошло точно три дена по-късно. Вече не я е страх. Но най-после двете си поговорихме по женски. Проведох й един бърз инструктаж в стил „татко Айра“, включително и онази лекция, която върви с гравюрите на Форбърг…
Разказах на Нанси за Фондация „Хауард“, както се бяхме разбрали, и обещах, че и ти ще поговориш с нея… След това се обадих на съдията Спърлинг. Той ми препоръча един тукашен адвокат, господин Артър Дж. Чапман. Познаваш ли го?
— Знам го. Корпоративен адвокат, никога не ходи в съда. Взема много скъпо.
— И е настоятел на Фондация „Хауард“.
— Така и предположих. Интересно.
— Обадих му се, обясних му коя съм и той ми даде списъка за Нанси. Искам да кажа, за тази област — окръзите Джаксън и Клей, както и окръг Джонсън в Канзас.
— И бива ли го дивечът?
— Бих казала. В списъка фигурира Джонатан Спърлинг Уедърал, син на любимата ти блондинка.
— Вече на маймун станах! Ще ми се пръснат топките!
По-късно същата нощ Брайън ми рече:
— Та значи Айра си мисли, че това лъскаво гражданче е издънка на брат му?
— Да. И ти като го видиш, ще си го помислиш. Мили мой, толкова си приличаме с него, че би се заклел, че сме брат и сестра.
— И гащичките ти са пламнали по него!
— Меко казано. Съжалявам, скъпи.
— Ама за какво точно съжаляваш? Ако интересът ти към секса беше толкова кротък, че никога да не си мислиш за друг освен за горкичкия ти стар, уморен, съсипан… ох! — бях го ощипала, — … съпруг, сигурно нямаше да ставаш за нищо. А така май сте доста жизнена, госпожо Финкелщайн. Предпочитам ви такава, каквато сте — и с червените, и с черните точки.
— Бихте ли ми издали удостоверение за което?
— Иска ли питане! На клиентите си ли ще го показвате?
Мило момиче, аз ти разкопчах нашийника още преди години, защото още тогава знаех, че никога не би направила нещо, с което да рискуваш доброто на децата ни. Никога не си го правила и няма да го направиш.