Наследството на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследството на завоевателите». Краткое содержание книги:
Трр-пификс-а усети, как опашката й се размахва нервно. Същите доводи — дори същите думи — бе използвала самата тя, когато се мъчеше да убеди Трр-гилаг в правотата на гледната си точка само преди няколко завъртания. Но да ги чуе от някой абсолютно непознат, който се опитва да убеди нея самата, при това в собствената си дневна… е, това бе повече от объркващо.
— Ами рискът? — попита тя. — Съжалявам, че отново се връщам на това, но вие искате да извършите престъпление. При това без никаква изгода за вас самите.
— Точно обратното — каза Корте. — Ние искаме да постигнем една велика цел — свободата на всички зхиррзхианци. Лидерите знаят много добре какво правят. Защо иначе ще охраняват толкова усилено храмовете? Обикновените хора не знаят или не разбират как се постъпва с тях. Всеки път, когато ВПСИ прави подобно нещо, ние посяваме зрънце познание. И ще продължаваме така… докато не победим.
Трр-пификс-а бавно кимна. Все още й се струваше странно. Всичко й се струваше странно. Но те бяха тук и й предлагаха помощта си.
И беше повече от сигурно, че тя самата никога няма да успее да го направи.
— Как смятате да го направите?
— Няма нужда да се безпокоите за това — успокои я Дорнт. — Ще се справим с всички подробности.
— Не, нямам предвид това. Искам да кажа, няма ли да ви се наложи да нараните някого? Защото не бих могла да приема подобно нещо. Трр-тулкож, главният пазител на нашия храм, е личен приятел на сина ми…
— Не чухте ли какво каза Дорнт? — меко я укори Корте. — Не спомена ли той, че няма нужда да се тревожите за подобни неща?
— Ще се притеснявам за това, за което си поискам, благодаря — сряза го Трр-пификс-а. — И ако не можете да ми гарантирате още сега, че никой от охраната няма да пострада, смятайте нашия разговор за приключен.
— Моля — вдигна ръка Корте. — Моля ви, Трр-пификс-а. Разбираме вашите тревоги, но те са безпочвени. Разбира се, гарантираме ви, че никой няма да пострада. Нали в противен случай цялата ни философия, проповядваща уважение към правата и личното достойнство на всеки зхиррзхианец, би била безсмислена.
— Бъдете убедена поне в това — пламенно добави Дорнт. — Когато ви донесем вашия фссс-орган, това няма да бъде на всяка цена.
— Придържайте се към това — предупреди ги Трр-пификс-а.
— Разбира се — каза Корте. — Значи е решено.
И внезапно Трр-пификс-а осъзна, че наистина е решено. Някак само по себе си, несъзнателно, но е решено.
— Добре — каза тя напук на съмненията си. — Да. Решено е. Кога?
— През идващата вечер — каза Корте, направи знак на Дорнт и се изправи. — Можем да тръгваме.
Дорнт също се изправи.
— Чакайте малко — намръщи се Трр-пификс-а. — През идващата вечер? Тоест едно завъртане, смятано от този момент?
— Не виждам никакво предимство в чакането — каза Корте. — А вие?
— Ами… не. Не, предполагам — колебливо се съгласи Трр-пификс-а. — Просто е много внезапно.
— Бързината е чудесен съюзник — каза Дорнт. — Особено срещу тромавата бюрократична система.
— Но мен съвсем наскоро ме хванаха — възрази Трр-пификс-а. — Не мислите ли, че ще ме очакват отново?
— Може би очакват вас — с лека усмивка отговори Дорнт. — Но със сигурност не и нас.
Трр-пификс-а преглътна.
— И никой няма да пострада?
— Няма никаква нужда от насилие — спокойно каза Дорнт. — Доверете ни се. Разполагаме с много методи и връзки.
— Всичко ще бъде наред, Трр-пификс-а — добави Корте. — Наистина. Моля ви, опитайте се да не се безпокоите. Ще се върнем преди още да сте усетили. — Лицето му внезапно стана сериозно. — И вашето бъдеще ще бъде изцяло и само в собствените ви ръце. Както и трябва да бъде.
Те си тръгнаха… и дълго след като вратата се беше затворила след тях, Трр-пификс-а все още седеше в малката си дневна. И се чудеше дали това решение, взето толкова бързо и при такива странни обстоятелства, е правилно. Чудеше се и на внезапно обхваналата я тревога.
(обратно)Вълната се блъсна в огромната скала, извисяваща се на петдесет разкрача над океана. За един кратък момент нищо не се случи. След това подножието на скалата сякаш експлодира в бяла пяна. Вятърът я подхвана и понесе наоколо пръски, които превръщаха сивия камък в черен. Пяната се превърна в поточета и малки водопади и водата изтече обратно в морето.
Трр-гилаг вдиша дълбоко, наслаждавайки на соления въздух, и погледна надолу. Опитваше се да познае коя вълна ще предизвика следващото представление. И да не мисли за онова, което ставаше в негово отсъствие там, в главната сграда на рода Кллн.