Смъртта на императора

Медикът все още се намираше като в сън. Но когато погледът му се спря на дон Фернандо, който лежеше на софата изтощен до смърт, започна да вярва на действителността. Присъстващите самите не бяха узнали в подробности събитията около спасението си, така че и лекарят бе принуден да се задоволи с беглите сведения. Но и те стигаха да го убедят, че е негов дълг да вземе радикални мерки. Компанията бе настанена в една уютна стая, където скоро всеки получи каквото бе необходимо — баня, свежо бельо, чисти дрехи, подсилващо вино и храна, каквато навярно рядко се консумираше в помещенията на болницата. Спасените обаче малко мислеха за физическата си слабост. Те искаха преди всичко да знаят какво се бе случило навън. Всеки имаше многобройни въпроси, така че мина доста време, докато възцари пълна яснота. Тогава Стернау се надигна от стола:

— Приятели мои, не можем все още да се отпуснем, чака ни доста работа. Тъй като аз съм най-силният, ще ви изоставим с Курт за кратко.

Другарите по нещастие подозираха какво е наумил Стернау, ала бяха омаломощени от изтърпените мъки и настоящето вълнение. Бизоновото чело и Мечешко сърце поискаха да отидат с тях. Стернау ги помоли да останат. Двама обаче не се оставиха да бъдат уговорени — Грандприз и Лешоядовия клюн. След като се снабдиха с оръжия и свещи, четиримата се отправиха отново долу към подземните галерии да подирят Манфредо. Той бе така здраво опакован, че не бе могъл да мръдне от ъгъла си. По природа си беше роден страхливец. Понеже виждаше, че играта е изгубена, направи опит да се оправдае.

— Аз не съм виновен, сеньор, ама хич — изхленчи той. — Нали трябваше да се подчинявам на чичо.

— Това не те оневинява! — обърна се рязко към него Стерунау — Но ми се иска да видя ще направиш ли откровени признания. Защо ни заловихте?

— За да стана граф Родриганда.

— Ама че безумие! Къде са нещата, които ни отмъкнахте?

— Под ръка са ми. Само конете прогонихме.

— Ще ни върнеш всичко. Знаеш ли къде са тикнати семейство Кортейо и Ландола?

— Да. Заедно с другите ключове този сеньор ми взе и онзи от тяхната килия.

— Те са у нас и ти ще ни покажеш тези четири персони. Познати ли ти са всички подземни ходници и тюрми на Манастира?

— Всички. Чичо държи в писалището си един план на подземията.

— Ще ни го предадеш. Има ли тайни изходи?

— Искате да кажете на открито? Има само един такъв.

— Къде излиза?

— В една каменна кариера, източно от града.

— Ще ни заведеш дотам. Чичо ти къде е?

— Замина при императора.

— Какво смята да прави там?

— Иска…да го задържи да не напусне Мексико.

— Причината вече зная. Кой е дебелият с когото говори тази вечер?

Манфредо отново се изплаши. Значи и това бе известно.