Смъртта на императора

В този миг Курт отново се почувства обгърнат от две ръце.

— Ах, ти ли си, чичо Гърмяща стрела? — възкликна ликуващо.

От тези ръце младият мъж попадна в други. Всеки искаше да го прегърне.

— Не е възможно сам да си дошъл насам — прекъсна излиянията Стернау.

— В Манастира съм сам, ала отвън стоят Черния Жерар, Лешоядовия клюн и ловецът Грандприз. Елате, господа, да вървим горе! Все още не сме в пълна безопасност. Знае ли се дали тоя сатана Хиларио няма съучастници. Нека вдигаме по възможност по-малко шум.

Взел с десницата баща си под ръка, Курт вдигна фенера с лявата и закрачи напред. Останалите го последваха бавно. Стернау заемаше ариергарда със свещта. Както винаги мислещ за всичко, той бе взел ключовете със себе си и заключваше всяка от вратите, през които минаваха. Стигнаха до жилището на стария. Беше станало късно. Хората на Манастира бяха отишли да си легнат, а дежурните болногледачи се намираха в другите постройки, така че спасените достигнаха помещението, без някой да ги види. Тук една лампа пръскаше ярка светлина и имаха възможност ясно да се огледат. Поздравленията и въпросите се подновиха.

— По-късно, по-късно — отклони Курт. — Чичо Стернау ще ми даде право, че най-напред трябва да помислим за нашата сигурност.

— Пълно право — потвърди исполинът. — Къде се намират тримата ловци?

— Ще ги извикам.

При тези думи Курт пристъпи към прозореца и го отвори.

— Жерар! — повика полугласно. — Нещо да се е случило долу?

— Не. Но горе как стоят нещата?

— Добре. Подхвърлете ми ласото си! Тримата трябва да се изкатерите по него. Другите пътища сигурно са затворени.

Жерар хвърли ласото и Курт го улови. Когато бе надеждно закрепено, тримата се вмъкнаха един след друг през прозореца. Бяха немалко учудени да заварят тук една такава многобройна компания.

— Heigh-day! — провикна се Л ешоядовия клюн и зейна широко уста. — Та това са те!

— Да, ние сме — отзова се Стернау, изпълнен с радост. — Дължим ви безкрайна благодарност, дето сте се заели с нашето спасение.

— Глупости. Ама как пък, по дявола, се е оправил тоя млад човек?

— Ще чуете по-късно — рече Курт. — Сега останете тук да се погрижите за сигурността на тези господа, които все още не са въоръжени. Чичо Стернау, мислиш ли, че другите обитатели на манастира се намират в тайни връзки с Хиларио?

— Освен племенника, навярно никой.

— В това веднага ще се уверим.

С тези думи Курт се отправи бързо към вратата, като не се остави да го спрат уплашените възгласи на другите. Слезе по стълбите в двора, чиято предна врата бе заключена. На светлината на фенера видя втора врата, която водеше в друг двор. Упъти се нататък и забеляза пред себе си една постройка с осветен в партера прозорец. На вратата на стаята прочете «Регистратура». Влезе и седящият вътре пазач го зяпна слисано.