През дивия Кюрдистан

— Твой пленник? Какво си въобразяваш? Селям! Отново се извърнах към вратата.

— Хванете го! — заповяда им той.

Двамата лейтенанти ме сграбчиха от двете страни, после полетяха един през друг из стаята и се строполиха на пода пред мютеселима.

— Пращам ти ги, мютеселим! — му извиках. — Казах ти, че ще тръгна, когато ми е угодно, и никой от твоите арнаути не може да ме спре! Но ще остана, защото трябва да говоря още с теб. Искам да ти докажа, че не се страхувам. Питай ме това, което те интересува.

Горкият човечец не се бе сблъсквал с подобни обноски. Той беше свикнал всеки да му се кланя й сега не знаеше какво да прави.

— Казах — поде най-сетне Исмаил бей, — че ти не си приятел на мютесарифа.

— Нали чете писмото му.

— Но ти си воювал срещу него в Шейх Ади.

— Докажи го!

— Имам свидетел.

— Нека дойде!

— Ще изпълня желанието ти. По знак на мютеселима Селим ага напусна стаята. Не след дълго той се върна с махреджа на Мосул. Кямил ефенди не ме удостои с поглед, мина покрай мен и седна до коменданта, там, където и аз бях седял, и посегна към наргилето, поставено в близост.

— Това ли е човекът, за когото говориш? — попита Исмаил бей.

Кямил ефенди ме погледна изкосо и с презрение и отвърна:

— Това е.

— Виждаш ли? — обърна се комендантът към мен. — Махреджът от Мосул, който ти би трябвало да познаваш, е свидетел, че си воювал срещу мютесарифа.

— Той е лъжец!

Съдията се втренчи в мен.

— Червей! — изсъска той.

— Ще има да го опознаеш този червей — му отговорих спокойно. — Повтарям: ти си лъжец, защото не си ме видял да вадя оръжие срещу войниците на пашата.

— Но други са видели.

— Ала не и ти! А комендантът каза, че ти лично си ме видял. Назови свидетелите си!

— Топчиите ми разказаха.

— Значи и те са излъгали. Аз не съм воювал с тях. Не бе пролята и капка кръв. Те се предадоха без съпротива. И след като бяхте обкръжени в Шейх Ади, посъветвах Али бей да бъде добър и милостив. Само на мен може да сте благодарни, че не бяхте пометени от огъня на оръдията. Може ли да твърдиш, че съм враг на мютесарифа?

— Ти си нападнал и пленил оръдията.

— Признавам го.

— И ще трябва да отговаряш за деянията си в Мосул.

— Охо!

— Да. Мютеселимът ще те задържи и изпрати в Мосул, теб и всички, които те придружават. Има само един начин да се спасите. Кямил ефенди посочи вратата и тримата офицери излязоха.

— Ти си ефенди от Франкистан — започна махреджът. — Знам, че си под закрилата на консулите, значи не може да те убием. Но ти си извършил престъпление, за което у нас се полага смъртно наказание. Трябва да те изпратим през Мосул в Стамбул, където сигурно ще получиш наказанието си.

Той направи пауза. Изглежда, не знаеше как да продължи нататък.

— Говори! — подканих го аз.

— Ти си бил под закрилата на мютесарифа, а и мютеселимът те е посрещнал дружелюбно. Те двамата не биха желали да имаш такава тъжна участ.