Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
След това излезе от спалнята. Обиколи набързо кухнята, където не откри нищо забележително, продължи през дневната и се спря при вратата на спалнята. Бръкна в джоба на якето си и извади дузина парченца от сухар, които внимателно постави в мрака на паркета. Ако някой тръгнеше да се промъква насам през дневната, хрускането щеше да я предупреди.
Лисбет застана зад бюрото на адвокат Нилс Бюрман и сложи пистолета пред себе си, така че лесно да може да го хване. След това започна методично да претърсва чекмеджетата. Прегледа кореспонденцията, съдържаща информация за банковия баланс и икономическото му състояние. Забеляза, че е станал по-немарлив, що се отнася до получаването на актуализирана информация, и все по-рядко я изисква, но не откри нищо интересно.
Най-долното чекмедже бе заключено. Лисбет Саландер сбърчи вежди. При последното ѝ посещение преди една година всички чекмеджета бяха отключени. Погледът ѝ стана отнесен, когато се опита да си спомни съдържанието му. Тогава в него имаше фотоапарат, телеобектив, малък джобен касетофон „Олимпус“, кожен фотоалбум, малка кутийка със синджир за врат, бижута и златен пръстен с гравиран надпис „Тилда и Якоб Бюрман, 23 април 1951 г.“. Лисбет знаеше, че това са имената на родителите му и че и двамата са починали. Предположи, че е запазил халката като спомен.
От това следваше, че адвокатът е заключил своите ценности.
Лисбет отиде до кантонерката зад бюрото и извади двете папки, съдържащи документацията, свързана с работата му като неин попечител. Преглежда всичко лист по лист в продължение на петнайсет минути. Отчетите бяха безупречни и загатваха, че тя е добра и прилежна девойка. Четири месеца по-рано бе добавил, че я намира за достатъчно рационална и компетентна личност, което дава основание при годишното преразглеждане на нейния случай да бъде обсъден въпросът дали все още съществуват основателни причини за оставането ѝ под попечителство. Предложението му бе изкусно формулирано и представляваше първата стъпка към обявяването ѝ за пълноценна личност.
Папката съдържаше още написана на ръка бележка, съгласно която с Бюрман се бе свързала някоя си Улрика фон Либенстал от Агенцията за контрол. С нея бяха провели разговор за цялостното състояние на Лисбет. Думите „необходима е психиатрична оценка“ бяха подчертани.
Лисбет сви устни, сложи папките на мястото им и се огледа.
На пръв поглед не откриваше нищо ненормално. Бюрман, изглежда, следваше точно инструкциите ѝ. Прехапа устни. Въпреки това обаче имаше усещането, че нещо не е както трябва.
Стана от стола и се готвеше да загаси настолната лампа на бюрото, когато внезапно застина. Извади отново папките и повторно прегледа съдържанието им. Беше озадачена.
То би трябвало да е доста по-обемно. Преди година имаше обобщение на Агенцията за контрол за развитието ѝ от детска възраст. Този текст сега липсваше. Защо му е на Бюрман да премахва документи от актуален случай? Лисбет се намръщи. Не можеше да измисли добра причина. Освен ако адвокатът не съхраняваше документация на друго място. Плъзна поглед по кантонерката и най-долното чекмедже.
Не носеше със себе си шперц, затова се върна в спалнята на Бюрман и извади връзката ключове от сакото му, което висеше на дървената закачалка. Чекмеджето съдържаше същите предмети като миналата година, към които бе добавена картонена опаковка с нарисуван „Колт 45 Магнум“.
Лисбет си припомни проучването, което бе направила на Бюрман кажи-речи преди две години. Той се занимаваше със стрелба и бе член на клуб. Съгласно обществения регистър притежаваше лиценз за „Колт 45 Магнум“.
Лисбет с неохота установи, че е съвсем нормално да държи чекмеджето заключено.
Това не ѝ харесваше, но не можеше да открие очевидна причина да събуди Бюрман и да го спука от бой.
МИЯ БЕРГМАН СЕ СЪБУДИ в шест и половина. Долови слабия звук от сутрешния телевизионен блок откъм дневната и усети аромата на прясно сварено кафе. Освен това долови и чукането на клавиши на лаптопа на Даг Свенсон. Усмихна се.
Никога преди не бе виждала Даг да работи толкова усилено по някоя история. „Милениум“ се оказа добра идея. Даг обикновено беше твърде самоуверен, но общуването с Блумквист и Бергер му оказваше положително влияние. Често се прибираше обезсърчен, след като Блумквист му бе посочил някакви недостатъци или разбил на пух и прах някое от разсъжденията му. След това работеше два пъти по-усилено.
Мия се чудеше дали това е подходящият момент да го разсее. Цикълът ѝ закъсняваше с три седмици, но още не беше правила тест за бременност. Чудеше дали не ѝ е дошло времето.