Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Отпусна се и включи чара си.
— Всъщност приличам — каза той. — На ирландец де. — Наведе се през масата и превключи на закачлив жаргон: — В интерес на истината, прекрасна, пред вас е самата карта на Ирландия, ни повече, ни по-малко.
Жената направи опит да скрие усмивката си.
— Не мисля.
— Твърдите, че никога не сте чували за „черните ирландци“, така ли?
Уилсън знаеше доста по въпроса. Дипломната работа на гаджето му от колежа беше върху келтската диаспора. Жената със странното име вдигна рамене.
— Е, фразата съм я чувала, но…
— Пред вас стои пряк потомък на някой беден нещастник, чийто кораб потънал с все Испанската армада. Част от испанците били изхвърлени от морето на Изумрудения остров, т.е. в Ирландия. Оженили се за местни девойки. И защо не? Нали всички били католици. И ето ви го резултата — моята ухилена физиономия. Тъмна коса, тъмни очи, средиземноморски тен. Ще ви кажа и друго, някои хора смятат, че „меланжите“ са потомци на същата тази иберийска кръв.
— Меланжите?
— В Апалачия. Групите с тройна расова принадлежност. Наистина удивителна история — продължи Уилсън, — защото са правени проучвания на митохондриалната ДНК и…
— Господин Уилсън?
— Да?
— Всичко това ми звучи като празни приказки.
— О… — каза той с вид на дълбоко разочарование.
Тя се усмихна и му върна паспорта. Тормозът продължи и на митницата, но без последствия. Служителят прерови основно багажа му, но не откри нищо. Уилсън беше изгорил паспорта на Д’Анкония в Цюрих, а акциите беше изпратил с „Федекс“ във Вегас, откъдето щеше да си ги прибере в близките дни.
Прибереше ли ги, щеше да си открие банкова сметка в Рино. После щеше да изтегли кредит, използвайки акциите като гаранция. Вероятно би могъл да се спогоди с банката за кредит на стойност осемдесет процента от стойността на акциите, което правеше близо три милиона долара. Банката щеше да задържи акциите, но нямаше да ги продаде — което беше супер, защото така нямаше да попаднат в ничие полезрение.
Седнал в „Адмиралс Клуб“ с чаша първокласно уиски в ръка, Уилсън чакаше да обявят полета му за Вегас и размишляваше върху всичко, което беше преживял напоследък, и за хората, които не го бяха преживели. Бободжон и Хаким, Зеро и Халид, хлапето в диамантената мина. „Животът е гаден, помисли си той, а когато свърши, те заравят в земята.“
20.
Рей Коваленко седеше в офиса си в американското посолство на Гросвийнър Скуеър, четеше и препрочиташе с чувство на бездънен ужас резултата от изследването със скенер. Изследвали го бяха — по негово настояване — три дни след като беше научил, че на най-добрия му приятел Анди, чийто рожден ден беше само два дни след неговия, е била поставена диагноза метастазирал рак. Черен дроб, бели дробове, панкреас, дебело черво. А Анди се беше чувствал съвсем добре! Мили Боже, цялото ти тяло може да сдава багажа, а ти дори да не подозираш.
Свързал се бе моментално с личния си лекар и настоя за скенер на цялото тяло въпреки мнението на лекаря, че това само би го подложило на ненужно облъчване, а и често давало нееднозначни резултати. Фалшиви позитивни данни и други такива, които водели до ненужни процедури.
Вторичният преглед при личния му лекар беше след няколко дни, но копие от доклада беше пристигнало от лабораторния център с тазсутрешната поща. Коваленко му хвърли един поглед, усети как кръвта се отцежда от главата към обувките му и набра трескаво номера на лекаря си.
— Имам калцирани грануломи в дробовете!
— Нищо притеснително…
— Нищо притеснително? Ами тази… нодуларност в черния ми дроб! И тя ли е безобидна?
— Е — каза лекарят, — не точно „безобидна“, но…
— И лезия! Имам лезия в единия бъбрек!
— Е, това може да означава какво ли не.
— Какво ли не?!
— Или нищо. При скенерите е така — каза му лекарят. — Показват всякакви отклонения, които най-често не означават нищо.
Стомахът на Коваленко се сви на топка. И си остана така. През целия ден.