Танцуващият с духове
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-061-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцуващият с духове». Краткое содержание книги:
Журналистът Майк Бърк документира ада на войната по света, докато хеликоптерът му не се разбива в пламъци в Африка. Години по-късно Бърк губи жената, която обича, както и вкуса към риска. Докато на пътя му не се изпречва зъл гений.
Отвъд океана друг мъж, Джак Уилсън, напуска затвора с единствената мисъл за отмъщение. Също като Бърк и той е изгубил нещо голямо и крои планове… за Апокалипсис. Въоръжен с тайните дневници на Никола Тесла, най-великият изобретател след Леонардо да Винчи, Уилсън разработва зловещ план да върне Америка и света в Средновековието. Задействана е верижна реакция и Бърк е единственият, който може да спре Уилсън, но преди това трябва да го открие. Започва преследване из целия свят. Бърк има противник, който не знае що е страх, а времето му изтича…
Програмата на ФБР за аташета легати обхващаше петдесет и три офиса по целия свят, в които работеха повече от сто и петдесет специални агенти, един от които беше Рей Коваленко. Всеки „легат“ беше част от националния екип в посолството. Най-важната задача на Коваленко беше да работи с ЦРУ и британските разузнавателни агенции по посока „предотвратяване, прекратяване и разследване на терористични атаки“.
Телефонът иззвъня. И още веднъж. Коваленко остави неохотно доклада от изследването („умерена атеросклероза на торакалната аорта!“) и вдигна слушалката.
— Да, Джийн? — Беше я помолил да не го свързва с никого. — Дано е нещо важно.
— От Берлин е. Господин Спагнола. Казва, че е спешно.
Като капак на тревогите покрай резултатите от скенера Коваленко го мъчеше махмурлук и пулсираща болка зад очите, която стигна нови висини на непоносимост при думата „спешно“. И това само заради две чаши червено вино! Изкашля се, натисна копчето на телефона и превключи гласа си на приятелски режим:
— Здрасти, Джоуи. Какво става?
— Помниш ли онзи тип, когото го застреля колегата от СЗК?
Коваленко примигна. При определени пози усещаше болка в долната част на гърба. Сигурно от лезията. Спомни си. И въздъхна. Бободжон Симони. Можеше да се превърне в златна мина. Само че германците осраха пейзажа.
— Какво за него?
— Оказва се, че една от групировките на „Ал-Кайда“ е използвала Симони като табло за обяви. Нашият човек е поставял кодирани съобщения в сайт за електронна търговия — обясни Спагнола. — Трябвал им е доклад за охранителните системи на Белия дом? Банков превод или рецепта за рицин? Достатъчно е било да проверят кораните на „Ахмед Букс“.
— Пързаляш ме.
— Уви, не. Имам пред себе си данните за половин дузина банкови преводи. И един е по твоята част.
Коваленко взе химикалка и се приготви да записва.
— Кой?
— Изглежда, господин Симони е внасял суми по една сметка в банка „Кадоган“…
— Къ-ду-гин — поправи го Коваленко.
— Какво?
— Произнася се „Къ-ду-гин“, с ударение на втората сричка, не „Ка-до-ган“. „Кадоган“ беше…
Спагнола го прекъсна:
— Както и да е! Въпросната банка е в Сейнт Хелиър — и не ми казвай, че се произнася „Сон Елие“ или нещо още по-изчанчено, защото не давам пукнат грош! Имам си достатъчно проблеми… саботират ме собствените ми хора, представи си! Представяш ли си?
Коваленко не си представяше. Спагнола си пое дълбоко дъх.
— Та за Сейнт Хелиър. Това е на остров Джърси.
— Знам — каза Коваленко.
— И… изненада! Сметката е анонимна, няма име — продължи Спагнола. — Само номер. На двайсети декември по сметката пристигат двайсет и пет бона. Чрез Бободжон Симони, от сметка, свързана с подразделение на „Ал-Кайда“.
— Кое точно?
— Наричат се Коалиция на онеправданите по света.
— Не съм ги чувал — каза Коваленко.
— Джихадисти салафи — обясни Спагнола. — Все същата простотия. Искат да се телепортират обратно в седми век.
— Мечтаят си за каменната ера, обаче използват интернет, за да си прехвърлят пари, хитреците му недни! Безобразие! Къде им е идеологическата последователност?
— Е, ако трябва да сме точни, мечтаят си за ерата на селското стопанство, а не за каменната, но иначе си прав.
Коваленко въздъхна.
— И какво точно са намислили тези конкретни агенти на Великия Сатана?
— Ами — каза Спагнола — както ти споменах, сметката е в банка „Кадоган“, Сейнт Хелиър. Двайсет и пет бона са прехвърлени на двайсети декември. Сметката е анонимна. Номерът е следният, записвай — Спагнола му издиктува цифрите. — Трябва да разбереш на чие име е сметката. И къде е въпросният човек сега. Спешно е. Обади ми се веднага, щом научиш нещо.
С тези думи Спагнола затвори.
Коваленко въздъхна. „Джърси.“ Макар и да не бяха официално британски (всъщност Джърси беше по-близо до Франция, отколкото до Англия), Норманските острови попадаха под юрисдикцията на Коваленко, защото бяха конституционално обвързани с Обединеното кралство. Нещо като връзката между Щатите и Пуерто Рико.
Банкирането беше едър бизнес на Норманските острови, но след единадесети септември банковата тайна не беше чак толкова ненарушима както преди. Може поне да се надява на известно съдействие. А ако му излезе късметът, може и да му дадат името на титуляра по сметката.
Коваленко се замисли и реши да се заеме лично с въпроса. Ако се обади по телефона, ще го разиграват с дни. Как обаче да стигне до Сейнт Хелиър? Звънна на Джийн.