Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Къде точно отиваме? - поинтересувах се, докато чакахме във фоайето портиерът да докара колата.
Крисчън ми се усмихна заговорнически. Виждах, че полага отчаяни усилия да скрие радостта си. Честно казано, това изобщо не беше в стила на господин Петдесет нюанса.
Изглеждаше по същия начин, когато летяхме с безмоторния самолет - може би пък тъкмо това щяхме да правим. Усмихнах му се широко. Той ме изгледа по онзи свой начин с кривата си усмивка. После се наведе и нежно ме целуна.
- Имаш ли представа колко щастлив ме правиш?
- Да... определено. Защото и ти ме караш да се чувствам по същия начин.
Ухилен до уши, портиерът се появи с колата на Крисчън. Божичко, днес всички бяха щастливи.
- Страхотна кола, господине - каза той, докато му подаваше ключовете. Крисчън му намигна и му даде неприлично голям бакшиш.
Намръщих му се. Честно.
Докато летяхме по улиците, Крисчън беше потънал в дълбок размисъл. От тонколоните се носеше глас на млада жена с приятен богат тембър и аз се изгубих в тъжната сантиментална мелодия.
- Налага се да се отклоним за малко. Няма да се забавим много - разсеяно каза той, откъсвайки ме от песента.
„О, защо?“ Гризеше ме любопитството да разбера каква е изненадата. Богинята в мен подскачаше като петгодишно момиченце.
- Разбира се - отговорих аз. Нещо не ми изглеждаше както трябва. Крисчън изведнъж се бе намръщил.
г
Той отби в паркинга на една голяма автокъща, спря, обърна се към мен и каза:
- Трябва да ти вземем нова кола.
Зяпнах го.
„Сега?“ В неделя? Какво ставаше, по дяволите? Освен това бяхме в представителство на сааб.
- Няма ли да е ауди? - Не ми хрумна да кажа нищо друго и -виж ти! - той се изчерви.
Крисчън засрамен? Сигурно му се случваше за пръв път!
- Реших, че може да искаш друга кола. Явно се чувстваше неловко.
„О, моля те...“ Идеален момент да го подразня.
- Сааб ли?
- Да. Девет-три. Ела.
- Какво толкова им харесваш на чуждите коли?
- Немците и шведите произвеждат най-безопасните коли на света, Анастейжа.
„Така ли?“
- Мислех, че вече си ми поръчал ново ауди АЗ.
Крисчън ми отправи мрачно развеселен поглед.
- Мога да го откажа. Ела. - Слезе, заобиколи от моята страна и ми отвори вратата.
- Дължа ти подарък за завършването - каза и ми подаде ръка.
- Наистина няма нужда да го правиш.
- Има. Моля те. Ела. - Гласът му показваше, че не бива да си играя с него.
Примирих се със съдбата си. Сааб? Исках ли сааб? Аудито много ми харесваше. Беше си много яко.
Естествено, сега се намираше под цял тон бяла боя... Потреперих. И тя още бродеше някъде наоколо.
Хванах Крисчън за ръка и влязохме в шоурума.
Трой Търниански, консултантът, се залепи за Крисчън като дъвка. Надушваше продажба. Акцентът му звучеше странно, навярно бе от североизточните щати или пък от Великобритания? Не можех да определя.
- Сааб ли, господине? Втора ръка? - Той радостно потри ръце.
- Нов - отсече Крисчън.
„Нов!“
- Имате ли предвид конкретен модел, господине?
- Спортен седан девет-три.
- Отличен избор, господине.
- Какъв цвят, Анастейжа? - попита Крисчън.
- Хм... Черен? - Свих рамене. - Наистина няма нужда да го правиш.
Той се намръщи.
- Черното не се вижда лесно нощем.
„О, за бога!“ Устоях на изкушението да извъртя очи към тавана.
- Ти имаш черна кола.
Той ми се навъси.
- Тогава яркожълт. - Пак свих рамене.
Той направи физиономия - яркожълтото явно не му харесваше.
- Какъв цвят искаш да избера? - попитах го, сякаш е дете, каквото всъщност беше в много отношения. Тази мисъл ми бе неприятна - едновременно тъжна и отрезвяваща.
- Сребрист или бял.
- Тогава сребрист. Знаеш ли, предпочитам аудито - прибавих.
Усетил, че ще изгуби сделката, Трой пребледня.
- Може би искате кабрио, госпожо? - И въодушевено плесна с ръце.
Подсъзнанието ми презрително потръпна, отвратено от цялата процедура по купуване на кола, но богинята в мен го тушира на пода. „Кабрио ли? Брутално!“
Крисчън намръщено се вторачи в мен.
- Кабрио ли? - И повдигна вежди.
Изчервих се. Все едно имаше пряка линия с богинята в мен, каквато всъщност имаше, естествено. Това на моменти ми създаваше изключителни неудобства. Забих поглед в ръцете си.
Крисчън се обърна към Трой.
- Каква е статистиката за безопасността на кабриото?
Доловил слабото му място, консултантът се приготви да нанесе решителния си удар и го засипа с всевъзможни статистики.
Естествено, Крисчън се стремеше да осигури безопасността ми. Това беше като религия за него и какъвто си беше фанатик, внимателно слушаше опитното бръщолевене на Трой. Господин Петдесет нюанса наистина се безпокоеше.