Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Време е да вдигнем платната - възбудено каза Крисчън. -Хайде, поеми руля. Дръж този курс.
„Какво?!“
Той се ухили на изписалия се на лицето ми ужас.
- Много е лесно, бебчо. Дръж руля и гледай хоризонта над носа. Ще се справиш чудесно, винаги се справяш. Когато вдигнем платната, ще усетиш тегленето. Просто поддържай курса. Щом ти дам знак ей така... - Крисчън направи жест с длан, сякаш си прерязваше гърлото, - можеш да угасиш двигателите. С този бутон. - Посочи един голям черен бутон на пулта. - Разбра ли?
- Да - отвърнах отчаяно. Паникьосах се. „Мама му стара -нали само щях да се возя!“
Крисчън бързо ме целуна, стана и енергично тръгна към носа, където двамата с Мак се заеха да развиват платната, да развързват въжета и да въртят лебедки и скрипци. Работеха добре в екип, подвикваха си разни моряшки термини. Зарадвах се, че господин Петдесет нюанса може толкова безгрижно да си сътрудничи с някого.
Мак може би му беше приятел. Доколкото виждах, Крисчън явно нямаше много приятели, но пък същото се отнасяше и за мен. Е, поне в Сиатъл. Единствената ми приятелка правеше тен в Сейнт Джеймс на западното крайбрежие на Барбадос.
Изведнъж ми домъчня за Кейт. Моята съквартирантка ми липсваше повече, отколкото си мислех. Надявах се, че ще промени решението си и ще се прибере с брат си Итън, вместо да удължи ваканцията си с Крисчъновия брат Елиът.
Крисчън и Мак вдигнаха грота. Той се разтвори и се изду, жадно подхванат от вятъра, и яхтата рязко се наклони и се понесе напред. Усетих го в руля. „Тпру!“
Те продължиха с кливера и аз очаровано проследих издигането му. Вятърът го подхвана и го опъна.
- Дръж я стабилна, бебчо, и угаси моторите! - надвика вятъра Крисчън и ми даде уговорения знак. Едва го чувах, но въодушевено кимнах, вперила поглед в него, в мъжа, когото обичах - брулен от вятъра, ентусиазиран, вкопчен здраво заради клатенето на яхтата.
Натиснах бутона, ревът на двигателите стихна и „Грейс“ се понесе към полуостров Олимпик, плъзгаше се по водата, сякаш летеше. Искаше ми се да викам и да крещя - това бе едно от най-силните преживявания в живота ми - освен навярно безмоторния самолет и може би Червената стая на болката.
Тпру! Тази яхта можела да се движи! Стоях устойчиво, здраво стиснала руля. Крисчън се върна при мен и отново постави дланите си върху ръцете ми.
- Какво мислиш? - надвика воя на вятъра и рева на морето той.
- Крисчън! Фантастично е!
Крисчън се ухили до уши. Лицето му сияеше.
- Само почакай да вдигнем спинакера. - И посочи с брадичка към Мак, който развиваше едно алено платно. Напомни ми за стените в залата за игри.
- Интересен цвят - извиках.
Крисчън ми се ухили хищно и ми намигна. А, явно беше на-рочно.
Спинакерът се изду - голямо и странно елипсовидно платно -и „Грейс“ направо полетя.
- Асиметрично платно. За бързина - отговори Крисчън на не-изречения ми въпрос.
- Удивително - казах, тъй като не ми хрумна нищо друго. На лицето ми се бе изписала абсолютно нелепа усмивка. Докато порехме водите към величествените Олимпик Маунтънс и остров Бейнбридж, погледнах назад и видях смаляващия се Сиатъл и връх Рейниър в далечината.
Досега всъщност не бях оценявала колко красив и разнообразен е пейзажът около Сиатъл - тучна растителност, високи вечнозелени дървета, тук-там скали. В този разкошен слънчев следобед имаше някаква дива и в същото време ведра красота, която те караше да ахнеш. Неподвижността беше изумителна в сравнение с нашата бързина.
- С каква скорост се движим?
- Петнайсет възела.
- Нямам представа какво означава това.
- Малко под трийсет километра в час.
- Само толкова?! Струва ми се много по-бързо.
Той усмихнато стисна ръцете ми.
- Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Приятно е да виждам бузите ти поруменели... и то не от изчервяване. Изглеждаш като на снимките на Хосе.
Обърнах се и го целунах.
- Бива ви да доставите удоволствие на едно момиче, господин Грей.
- На вашите услуги, госпожице Стийл. - Крисчън отметна косата ми и ме целуна по тила, пращайки приятни тръпки надолу по гръбначния ми стълб. - Обичам да те виждам щастлива - прошепна той и ме прегърна още по-силно.
Зареях поглед над сините води. Зачудих се какво ли може да съм направила в миналото, та щастието да ми се усмихне и да ми подари този мъж.
„Да, късметлийка си - изсумтя подсъзнанието ми. - Обаче работата ти ще пострада. Той няма вечно да иска този глупав конвенционален секс... ще трябва да направиш компромис“. Мислено се озъбих на наглото му подигравателно лице и притиснах глава към гърдите на Крисчън. Дълбоко в себе си знаех, че подсъзнанието ми е право, но пропъдих тези мисли. Не исках да ми провалят деня.