Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Значи си можел да бъдеш нежен - прошепнах.
- Хмм... така изглежда, госпожице Стийл.
Усмихнах се.
- Първия път, когато... хм... го правихме, не беше особено нежен.
- Така ли? - Крисчън се ухили. - Когато отнех девствеността ти?
- Не си я отнел! - изсумтях надменно. „Аз да не съм ти някоя безпомощна девица?!“ - Струва ми се, че ти се отдадох съвсем свободно и доброволно. И аз те желаех, и ако си спомням вярно, изпитах огромно удоволствие. - Свенливо му се усмихнах, пре-хапвайки долната си устна.
- И аз така си спомням, госпожице Стийл. На вашите услуги
- провлачи той и лицето му стана сериозно. - Което означава, че си моя напълно. - Докато се взираше в мен, от очите му изчезна всякаква веселост.
- Твоя съм - потвърдих. - Исках да те попитам нещо.
- Питай.
- За биологичния ти баща... знаеш ли кой е? - Тази мисъл ме гризеше от известно време.
Крисчън се намръщи и поклати глава.
- Нямам представа. Не е животното, което й беше сводник. И добре, че не е.
- Откъде знаеш?
- От нещо, което ми каза баща ми... което ми каза Карик.
Погледнах господин Петдесет нюанса въпросително и зачаках.
- Страшно си жадна за информация, Анастейжа - въздъхна той и поклати глава. - Сводникът открил трупа на проститутката наркоманка и позвънил в полицията. Обаче чак след четири дни. Затворил вратата, когато излизал... оставил ме с нея... с трупа й.
- Очите му се замъглиха от спомена.
Рязко си поех дъх. Клетото момченце - ужасът беше невъобразим.
- По-късно го разпитали в полицията. Категорично отрекъл да имам нещо общо с него и според Карик изобщо не приличал на мен.
- Спомняш ли си го?
- Не мисля често за тази част от живота си, Анастейжа. Да, спомням си го. Никога няма да го забравя. - Лицето му помръкна и стана сурово, изсечено, очите му се вледениха от гняв. - Може ли да говорим за нещо друго?
- Извинявай. Не исках да те разстроя.
Крисчън поклати глава.
- Това е стара история, Ана. Не ми се мисли за нея.
- Тогава каква е тази изненада, за която ми спомена? - Трябваше да сменя темата преди отново да се е превърнал в господин Петдесет нюанса.
Лицето му моментално грейна.
- Какво ще кажеш да излезем на въздух? Искам да ти покажа нещо.
- Разбира се.
Както винаги, се удивих на бързата му промяна. Крисчън ми отправи своята безгрижна момчешка усмивка и сърцето ми се качи в гърлото. Виждах, че се отнася за нещо, което е взел присърце. Той шеговито ме плесна по дупето.
- Обличай се. Най-добре по дънки. Надявам се Тейлър да ти е сложил дънки в багажа.
Стана и си обу боксерките. О... цял ден можех да го гледам как се мотае из стаята.
- Хайде - смъмри ме той, властен както винаги. Наблюдавах го ухилена до уши.
- Просто се наслаждавам на гледката.
Докато се обличахме, забелязах, че се движим със синхрона на хора, които се познават добре, които усещат присъствието на другия и разменят ту усмивка, ту нежно докосване. И ми хрумна, че това е също толкова ново за него, колкото и за мен.
- Изсуши си косата - изкомандва Крисчън, щом се облякохме.
- Тиранин както винаги. - Засмях се и той се наведе и ме целуна по косата.
- Това никога няма да се промени, бебчо. Не искам да се разболееш.
Извъртях очи и ъгълчетата на устните му весело се повдигнаха.
- Знаете ли, госпожице Стийл, още ме сърбят ръцете.
- Радвам се да го чуя, господин Грей. Вече започвах да си мисля, че губите способностите си.
- Веднага мога да ви докажа противното, ако желаете. - Измъкна от чантата си голям кремав плетен пуловер И го преметна върху раменете си. С бялата си тениска и дънките, разрошената си коса и сега с пуловера сякаш слизаше от страниците на някое скъпарско модно списание.
Изглеждаше невероятно. И не знам дали се дължеше на мимолетното разсейване от съвършения му вид, или защото знаех, че ме обича, но заплахата му вече не ме изпълваше е ужас. Това беше моят господин Петдесет нюанса и той си бе такъв.
Докато взимах сешоара, в мен разцъфна нова надежда. Щяхме да намерим средно положение. Просто и двамата трябваше да научим потребностите на другия и да ги задоволяваме. „Мога да го направя, нали?“
Погледнах се в огледалото на тоалетката. Носех бледосинята риза, която ми беше купил и сложил в куфара Тейлър. Косата ми беше в безпорядък, лицето ми бе зачервено, устните ми подути. Докоснах ги, спомнила си изгарящите целувки на Крисчън, и не можах да сдържа усмивката си. „Да, обичам те“ - бе казал той.