Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Прекъснах, за да сипя още гел в шепата си, и го усетих, че се отпуска. Не можех да го погледна. Не можех да понеса да видя болката му - беше прекалено силна. Преглътнах конвулсивно и попитах напрегнато:
- Готов ли си?
- Да - промълви Крисчън с предрезгавял от страх глас.
Нежно поставих длани от двете страни на гърдите му и той
отново замръзна.
Това беше прекалено. Бях съкрушена от доверието му към мен... от страха му, от злото, причинено на този красив, измъчен, осакатен мъж.
От очите ми бликнаха сълзи и потекоха по лицето ми, скрити от водните струи на душа. „О, Крисчън! Кой е сторил това с теб?“
Диафрагмата му бързо се издуваше и отпускаше с всеки плитък дъх, тялото му беше вцепенено, напрежението се излъчваше от него на вълни, докато дланите ми се плъзгаха по линията и я изтриваха. О, ако можех да изтрия така и болката му, щях... щях да направя всичко... нямах по-силно желание от това да целуна всеки негов белег, да излича с целувките си онези ужасни години, през които никой не се е грижил за него. Ала знаех, че не мога, и сълзите ми неканени се търкаляха по бузите ми.
- Недей. Моля те, недей да плачеш - измъчено промълви той и ме грабна в обятията си. - Моля те, недей да плачеш за мен. - И аз избухнах в ридания и зарових лице в шията му, мислех си за момченцето, изгубено в море от страх и болка, уплашено, изоставено, насилвано - наранено до пълна непоносимост.
Крисчън повдигна лицето ми и се наведе да ме целуне.
- Недей да плачеш, моля те, Ана. Това беше отдавна. Копнея да ме докосваш, но просто не мога да го понеса. Прекалено е. Моля те, моля те, недей да плачеш.
- И аз искам да те докосвам. Повече, отколкото можеш да си представиш. И сърцето ми се къса... когато те виждам такъв... толкова измъчен и уплашен, Крисчън. Обичам те ужасно много.
Той прокара палеца си по долната ми устна.
- Знам. Знам.
- Човек много лесно може да те обича. Не разбираш ли?
- Не, бебчо. Не разбирам.
- Но е така. Аз те обичам, обича те и семейството ти. И Елена и Лийла - въпреки че го проявяват по странен начин, те също те обичат. Защото си достоен за това.
- Престани. - Крисчън долепи показалец до устните ми и поклати глава. Изражението му беше измъчено. - Не мога да те слушам. Аз съм нищожество, Анастейжа. Човешка обвивка. Аз нямам сърце.
- Напротив, имаш. И аз го искам, цялото. Ти си добър човек, Крисчън, адски добър човек. Изобщо не се съмнявай в това. Виж какво си направил... какво си постигнал - изхлипах. - Виж какво направи за мен... от какво се отказа заради мен... Знам. Знам какво изпитваш към мен.
Той ме погледна с разширени, излъчващи паника очи и единственият звук около нас остана постоянното шуртене на водата, която ни обливаше.
- Ти ме обичаш - прошепнах.
Очите му се разшириха още повече и устните му се разтвориха. Той рязко си пое дъх, сякаш се задушаваше. Изглеждаше измъчен - уязвим.
- Да - промълви след миг. - Обичам те.
9.
Не можех да сдържа ликуването си. Подсъзнанието ми ме зяпаше смаяно. Взирах се в измъчените очи на Крисчън с копнеж.
Неговата тиха изповед ме докосна дълбоко и първично, сякаш той търсеше опрощение - трите му думи бяха като манна небесна за мен. Очите ми отново се наляха със сълзи. „О, да, обичаш ме. Знам“.
Това откритие беше невероятно освобождаващо, сякаш от плещите ми се смъкваше мелничен камък със смазваща тежест. Този красив измъчен мъж, когото бях смятала за свой романтичен герой - силен, самотен, загадъчен, - наистина притежаваше всички тези черти, ала в същото време бе раним, отчужден и изпълнен с ненавист към себе си. Сърцето ми преливаше от радост, но и от мъка за неговите страдания. И в този момент знаех, че сърцето ми е достатъчно голямо и за двама ни. Надявах се да е достатъчно голямо и за двама ни.
Вдигнах ръка, погалих скъпото му, красиво лице и нежно го целунах, като вложих цялата си любов в това едничко сладостно докосване. Искаше ми се да го погълна под горещата вода. Крисчън изстена и ме грабна в обятията си, притисна ме към себе си, като че ли бях въздухът, от който се нуждаеше, за да диша.
- О, Ана, желая те, но не тук - дрезгаво простена той.
- Да - трескаво прошепнах в устата му аз.
Крисчън затвори душа, изведе ме от кабината и ме загърна в халата ми. Взе един пешкир и го уви около кръста си, после с друг, по-малък, внимателно изсуши косата ми. Когато остана доволен, го омота на главата ми: в голямото огледало над мивката изглеждах като с тюрбан. Крисчън стоеше зад мен и очите ни се срещнаха в огледалото, опушено сиво и яркосиньо, и това ми даде една идея.