Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Може ли да ти се отплатя със същото? - попитах.
Той кимна, макар че се навъси. Взех друг пешкир от купчината до тоалетната масичка и като се изправих на пръсти пред него, започнах да суша косата му. Крисчън се наведе напред, за да ме улесни, и когато от време на време зървах лицето му под пешкира, виждах, че се е ухилил като момченце.
- Отдавна никой не ми е сушил косата. Много отдавна - промълви той, после се намръщи. - Всъщност май не ми се е случвало никога.
- Грейс не може да не го е правила! Не ти ли е бърсала косата като малък?
Крисчън поклати глава, с което затрудни работата ми.
- Не. Още от първия ден уважаваше личното ми пространство, въпреки че за нея беше мъчително. Като малък бях адски самостоятелен - добави тихо.
Все едно някой ме ритна в ребрата,, когато си представих мед-норусото дете, грижещо се само за себе си, защото няма кой друг да го прави. Тази мисъл страшно ме натъжи, ала не исках моята меланхолия да ни лиши от нашата разцъфваща интимност.
- Е, за мен е голяма чест - подразних го нежно.
- Така си е, госпожице Стийл. Или пък честта е моя?
- Това се разбира от само себе си, господин Грей - отвърнах язвително.
Свърших с косата му, взех друг пешкир и минах зад него. Очите ни отново се срещнаха в огледалото и неговото напрегнато въпросително изражение ме окуражи.
- Може ли да опитам нещо?
Той се поколеба, после кимна. Предпазливо и много нежно спуснах меката тъкан по лявата му ръка, като попивах капките вода по кожата му. Вдигнах поглед към лицето му в огледалото. Крисчън примига, впил пламтящите си очи в моите.
Наведох се напред, целунах го по бицепса и устните му едва забележимо се разтвориха. По същия начин избърсах и другата му ръка, покривайки с целувки бицепса му, и на лицето му заигра лека усмивка. Предпазливо изтрих гърба му под червената линия, която едва си личеше. Още не бях стигнала дотам, че да му го измия.
- Целият гръб - тихо каза той. - С пешкира. - И когато енергично започнах да го бърша, като внимавах да го докосвам само с хавлията, рязко си пое дъх и стисна клепачи.
Имаше невероятно красив гръб - широки изваяни плещи, на които изпъкваха ясно и най-малките мускулчета. Наистина се поддържаше. Единствено белезите загрозяваха прекрасната гледка.
С усилие откъснах поглед от тях и сподавих непреодолимото си желание да ги целуна един по един. Когато свърших, Крисчън въздъхна. Наведох се напред и го възнаградих с целувка по рамото. После проврях ръце отпред и избърсах корема му. Очите ни за пореден път се срещнаха в огледалото и видях, че лицето му е весело, но и предпазливо.
- Вземи. - Подадох му един по-малък пешкир за лице и той се намръщи неразбиращо. - Спомняш ли си как в Джорджия ме накара да се докосвам с твоите ръце?
Лицето му помръкна, но аз не обърнах внимание на реакцията му и го прегърнах изотзад. Гледах ни в огледалото - неговата красота, голотата му и себе си с увитата в тюрбан коса - и реших, че имаме почти библейски вид, сякаш бяхме от барокова картина на старозаветна тематика.
Посегнах за ръката му - той с готовност ми я подаде - и я насочих нагоре към гърдите му, като бавно ги бършех с пешкира. Един път, още веднъж - и после пак. Крисчън стоеше абсолютно неподвижно, вцепенен от напрежение, само очите му следваха ръката ми, стискаща неговата.
Подсъзнанието ми ме наблюдаваше одобрително и обикновено свитите му устни се усмихваха. Аз бях главният кукловод. Тревогата на Крисчън се излъчваше на вълни от гърба му, ала той не откъсваше поглед от мен, макар че очите му потъмняваха, ставаха по-опасни... може би разкриваха тайните си.
Наистина ли исках да стигна дотам? Исках ли да се изправя пред неговите демони?
- Мисля, че вече си сух - прошепнах и отпуснах ръка, вторачена в дълбините на очите му в огледалото. Дишането му се беше ускорило, устните му бяха разтворени.
- Имам нужда от теб, Анастейжа - промълви той.
- И аз имам нужда от теб. - И докато изговарях тези думи, се изумих колко истина има в тях. Не можех да си представя да съм без Крисчън, никога.
- Позволи ми да те любя - дрезгаво каза той.
- Да! - Обърнах се и Крисчън ме привлече в обятията си, устните му потърсиха моите, умоляваха ме, боготворяха ме, желаеха ме... обичаха ме.
Той прокарваше пръсти по гръбначния ми стълб, докато се гледахме един друг, наслаждавайки се на пълното блаженство след акта. Лежахме заедно, аз по корем, прегърнала възглавницата си, той на една страна. Опиянявах се от нежната му милувка. Знаех, че в момента има нужда да ме докосва. Аз бях лечебен балсам за болката му, източник на утеха, и как можех да му го откажа? Изпитвах абсолютно същите чувства към него.