Петдесет нюанса по-тъмно

„Да, обичам те“. Спомних си прошепнатите му задавени думи от сутринта и по вените ми потече разтопена лава, сладка като мед. Този човек, истински божи дар за жените, ме обичаше.

Улових се, че глупаво съм му се ухилила, и когато ме погледна, изражението ми хем го развесели, хем го озадачи. Искаше ми се да се прегърна сама от щастие.

- С каквото и да сте се надрусали, и аз бих желал да опитам, госпожице Стийл - прошепна ми Крисчън, когато Трой тръгна към компютъра си.

- Надрусана съм с вас, господин Грей.

- Така ли? Защото определено изглеждате друсана. - Той ме целуна. - И ти благодаря, че прие колата. Стана по-лесно от предишния път.

- Е, това не е ауди АЗ.

Крисчън се усмихна.

- Аудито не беше кола за теб.

- Харесваше ми.

- Господине? Открих един сааб девет-три в представителството ни в Бевърли Хилс. Можем да ви го докараме до два дни

- триумфално заяви Трой.

- Нов ли е?

- Да, господине.

- Отлично. - Крисчън извади кредитната си карта. Или пък беше на Тейлър? Тази мисъл ме смути. Зачудих се как е Тейлър и дали е открил Лийла в апартамента. Разтрих челото си. Да, там беше и целият багаж на Крисчън.

- Бихте ли дошли насам, господин... - консултантът погледна името на картата - Грей.

Крисчън ми отвори вратата и ми помогна да се кача.

- Благодаря - казах му, когато се настани до мен.

Той се усмихна.

- Моля, Анастейжа.

Щом запали двигателя, музиката зазвуча отново.

- Кой пее? - попитах аз.

- Ива Касиди.

- Има прелестен глас.

- Да, имаше.

-О!

- Почина млада.

-О!

- Гладна ли си? Сутринта не си изяде цялата закуска. - Крисчън ме погледна неодобрително.

„Опа“.

-Да.

- Тогава първо ще обядваме.

Той потегли към брега и после зави на север по Аласкан Уей Ваядъкт. Беше поредният прекрасен ден в Сиатъл - през последните няколко седмици се радвахме на нетипично хубаво време.

Докато пътувахме по магистралата и слушахме сладостно сантименталния глас на Ива Касиди, Крисчън изглеждаше доволен и отпуснат. Дали някога се бях чувствала толкова спокойно с него? Не знаех.

Вече не бях толкова нервна при промяната на настроенията му, защото бях уверена, че няма да ме накаже. Той също изглеждаше по-спокоен с мен. Завихме наляво по крайбрежното шосе и спряхме на един паркинг срещу грамаден яхтклуб.

- Тук ще обядваме. Ще ти отворя вратата - осведоми ме той по начин, който предполагаше, че няма да е благоразумно да сляза сама. Проследих го с поглед, докато заобикаляше от моята страна. Дали това някога щеше да свърши?

Хванах го под ръка и се спуснахме към яхтклуба.

- Колко много яхти! - възкликнах. Стотици съдове с всевъзможна форма и размери леко се поклащаха в спокойните води. В залива Пюджит белееха десетки платна. Вятърът се беше поуси-лил, така че придърпах якето по-плътно около себе си.

- Студено ли ти е? - попита той и ме притисна към себе си.

- Не, просто се възхищавам на гледката.

- Мога да й се наслаждавам цял ден! Насам.

Въведе ме в голямо заведение, което гледаше към морето, и се насочи към бара. Обстановката подхождаше повече за Нова Англия, отколкото за Западното крайбрежие - варосани стени, бледосини мебели, корабни принадлежности, закачени навсякъде. Светло и весело местенце.

- Господин Грей! - сърдечно го поздрави барманът. - Какво ще обичате днес?

- Добър ден, Данте. - Крисчън ми се усмихна широко, докато се настанявахме на столчетата до бара. - Тази прелестна дама е Анастейжа Стийл.

- Добре дошли в Ес Пие Плейс. - Чернокожият хубавец Данте ми се усмихна дружелюбно. Огледа ме оценяващо с тъмните си очи и явно установи, че не ми липсва нищо. На ухото му блещукаше клипс с голям диамант.

- Какво ще пиете, Анастейжа?

Обърнах се към Крисчън, който ме гледаше въпросително. О, щеше да ме остави да избера!

- Викай ми Ана, моля те. И ще пия каквото си поръча Крисчън. - Усмихнах се на Данте, който веднага ми допадна. Господин Петдесет нюанса разбираше от вино много повече от мен.

- Аз ще пия бира. Това е единственият бар в Сиатъл, където предлагат „Аднамс Иксплорър“.

- Бира ли?

- Да. - Той ми се ухили. - Ако обичаш, две бири, Данте.

Барманът кимна и постави бутилките на бара.

- Тук приготвят много вкусна супа от морски дарове - осведоми ме Крисчън.

Всъщност ме питаше.

- Супа с бира звучи страхотно - отвърнах с усмивка.

- Две супи, така ли? - попита Данте.

- Да - каза Крисчън.

Докато обядвахме, разговаряхме, както никога. Крисчън беше отпуснат и спокоен - изглеждаше млад, щастлив и въодушевен въпреки всички събития от предишния ден. Разказа ми историята на Грей Ентърпрайзис Холдинг Инк. и колкото повече обясняваше, толкова по-ясно усещах стремежа му да оздравява проблемни компании, надеждите му за новата технология, която разработваше, и мечтите му да направи земята в Третия свят по-продуктивна. Слушах го в захлас - забавен, интелигентен и красив филантроп. И ме обичаше.