Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
- Това е каюткомпанията. В съседство е камбузът. - Крисчън посочи към кухнята.
После ме хвана за ръка и ме разведе из каюткомпанията. Оказа се изненадващо просторна. Подът беше от същото светло дърво. Всичко изглеждаше модерно и лъскаво и създаваше лека, весела атмосфера, но бе и съвсем функционално, като че ли Крисчън не прекарваше тук много време.
- Баните са от двете страни - посочи той, после отвори малката врата със странна форма точно пред нас и влязохме през нея. Озовахме се в луксозна спалня. „О...“
Двойното легло от светло дърво и светлосините завивки бяха като спалнята му в „Ескала“. Явно си избираше дадена тема и се придържаше към нея.
- Това е голямата каюта. - Крисчън ме погледна със сияещи очи. - Ти си първото момиче, което влиза тук, освен Мия, която не се брои.
Изчервих се под палещия му поглед и пулсът ми се ускори. Наистина ли? Поредният „пръв път“. Той ме притегли в прегръдката си, пръстите му се заровиха в косата ми и ме целуна, дълго и силно. Когато се отдръпна от мен, и двамата се бяхме задъхали.
- Може да опитаме леглото - прошепна до устата ми Крисчън.
„О, в морето!“
- Само че не сега. Ела, Мак скоро ще вдигне котва. - Преодолях разочарованието си, когато ме хвана за ръка и ме поведе обратно през каюткомпанията. Пътьом посочи друга врата.
- Там е офисът, а отпред има още две каюти.
- Колко души могат да спят на борда?
- Шестима. Досега обаче съм канил само семейството си. Обичам да плавам сам. Но не и когато ти си тук. Трябва да те държа под око.
Отвори един шкаф и извади яркочервена спасителна жилетка.
- Стой мирна. - Нахлузи я през главата ми и стегна всички ремъци. През цялото време на устните му играеше лека усмивка.
- Обичаш да ме завързваш, нали?
- По всякакъв начин. - Крисчън ми се ухили похотливо.
- Ти си перверзник.
- Знам. - Той повдигна вежди и се ухили още по-широко.
- Моят перверзник - прошепнах.
- Да, твоят.
Щом свърши, Крисчън хвана двата края на жилетката и ме целуна.
- Завинаги - каза и ме пусна преди да успея да реагирам.
„Завинаги! Мама му стара!“
- Ела. - Крисчън ме хвана за ръка и ме изведе навън. Изкачихме няколко стъпала и се озовахме на горната палуба при рубката, в която имаше голям рул и седалка. Мак правеше нещо с въжетата на носа на яхтата.
- Тук ли си научил всичките си трикове с въжета? - попитах невинно.
- Моряшките възли ми се оказаха полезни. - Той ме изгледа оценяващо. - Май нещо сте любопитна, госпожице Стийл. Обичам да любопитствате. С най-голямо удоволствие ще ви покажа на какво съм способен с въже. - Ухили ми се, но аз му отвърнах с безизразно лице, сякаш ме е разстроил, и той моментално се намръщи.
- Хвана се - засмях се аз.
Устните му се извиха и Крисчън присви очи.
- По-късно може да се наложи да се разправям с теб, но сега трябва да управлявам яхтата.
Седна на пулта, натисна някакъв бутон и моторите зареваха.
Мак мина тичешком покрай нас, усмихна ми се, скочи на палубата долу и се зае да развързва някакво въже. Може би и той знаеше трикове с въжета. Тази мисъл се появи неканена в ума ми и ме накара да се изчервя.
Подсъзнанието ми ме стрелна с гневен поглед. Мислено свих рамене и погледнах Крисчън - обвинявах господин Петдесет нюанса за това. Когато Мак му извика, че сме готови да потеглим, той вдигна слушалката и се свърза с бреговата охрана.
За пореден път бях изумена от уменията му. Имаше ли изобщо нещо, което да не може да прави? И тогава си спомних добросъвестния му опит да нареже чушки в моята квартира в петък и тази мисъл ме накара да се усмихна.
Крисчън бавно изкара „Грейс“ от мястото й на кея и я насочи към изхода на пристанището. Зад нас на сушата се беше събрала малка тълпа, която гледаше отплаването ни. Няколко деца махаха с ръце и аз им отговорих.
Крисчън се озърна през рамо, после ме притегли в скута си и започна да ми показва различни уреди в рубката.
- Хвани руля - нареди той, властен както винаги.
- Слушам, капитане! - засмях се и се подчиних.
Крисчън постави длани плътно върху ръцете ми, продължи да управлява яхтата и след няколко минути бяхме в открито море, в студените сини води на залива Пюджит. Отвъд защитната стена на яхтклуба вятърът духаше по-силно и морето се вълнуваше.
Не можех да не се усмихна, доловила вълнението на Крисчън
- беше адски забавно. Направихме широк завой и се насочихме на запад към полуостров Олимпик, плавахме по вятъра.