Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Излязох от унеса си и с готовност си навих ръкава.
Крисчън затвори вратата след нея и ме погледна предпазливо.
- Всичко наред ли е?
Безмълвно кимнах. Той ме гледаше загрижено.
- Какво има, Анастейжа? Какво ти каза доктор Грийн?
Поклатих глава и отвърнах:
- Ще можеш пак да ми го вкарваш след седем дни.
- След седем дни!?
-Да.
- Какво има, Ана?
Мъчително преглътнах.
- Нищо обезпокоително. Моля те, Крисчън, просто ме остави на мира.
Той се изправи пред мен, хвана брадичката ми, повдигна главата ми и се вгледа в очите ми в опит да разгадае паниката ми.
- Казвай - изсумтя сърдито.
- Няма нищо за казване. Искам да се облека. - Дръпнах брадичката си от пръстите му.
Той въздъхна и прокара ръка през косата си, гледаше ме намръщено.
- Хайде да вземем душ - предложи накрая.
- Добре - измърморих разсеяно и той се намръщи.
- Ела. - Хвана ме за ръка и ме поведе към банята. Явно не бях единствената в лошо настроение. Крисчън пусна душа и бързо се съблече, после се обърна към мен.
- Не знам какво те е разстроило или просто си раздразнителна от недоспиване - почна, докато развързваше колана на халата ми.
- Но искам да ми кажеш. Въображението ми рисува какви ли не трагедии и това не ми харесва.
Свих устни и завъртях очи и Крисчън се вторачи в мен. „Мамка му! Уф... добре де“.
- Доктор Грийн ме нахока, че съм пропуснала да си изпия хапчето. Каза, че можело да забременея.
- Какво?! - Той пребледня и се вцепени.
- Обаче не съм. Направи ми тест. Просто се стреснах. Не мога да повярвам, че съм направила такава глупост.
Крисчън видимо се отпусна.
- Сигурна ли си, че не си бременна?
-Да.
Той въздъхна дълбоко.
- Добре. Да, напълно те разбирам - такава новина е извънредно смущаваща.
Намръщих се. „Смущаваща ли?“
- Повече се боях от твоята реакция.
Крисчън озадачено сбърчи чело.
- От моята реакция ли? Ами, естествено, изпитвам облекчение... щеше да е върхът на безотговорността и неблагоприличие-то да ти надуя корема.
- Тогава може би трябва да се въздържаме - изсъсках.
Той ме погледна озадачено, като че ли бях някакъв научен експеримент.
- Тази сутрин си в лошо настроение.
- Просто се стреснах, нищо повече - сприхаво повторих аз.
Крисчън ме хвана за реверите на халата, притегли ме в топла прегръдка, целуна ме по косата и притисна главата ми към гърдите си. Космите му ме погъделичкаха по бузата и отвлякоха вниманието ми. О, ако можех просто да се заровя в него!
- Не съм свикнал с всичко това, Ана - промълви той. - Естественото ми предразположение е да те скъсам от бой, обаче сериозно се съмнявам, че го искаш.
„Мама му стара“.
- Да. Не го искам. Това е достатъчно. - Притиснах се към него още по-силно и останахме цяла вечност в тази странна прегръд-
ка, Крисчън гол, а аз по халат. За пореден път се изумявах от неговата искреност. Той не знаеше нищо за нормалните връзки, нито пък аз, освен каквото бях научила от него. Е, беше ме помолил за вяра и търпение - може би и аз трябваше да направя същото.
- Хайде, ела да се изкъпем - каза накрая Крисчън и ме пусна.
Съблече ми халата и аз го последвах под водните струи. Под
душа имаше достатъчно място и за двама ни. Крисчън се пресегна за шампоана и започна да си мие косата. След това ми го подаде и аз последвах примера му.
„О, колко е приятно!“ Затворих очи и се оставих на пречистващата сгряваща вода. Докато изплаквах шампоана, усетих ръцете му да сапунисват тялото ми: раменете, ръцете, подмишниците, гърдите, гърба ми. Той нежно ме накара да се завъртя и ме при-тегли към себе си, като продължи надолу към корема, ловките му пръсти се плъзнаха между краката ми - „Хмм!“ - към дупето ми. О, беше невероятно приятно и интимно. Крисчън отново ме завъртя към себе си.
- Хайде - каза тихо и ми подаде душ гела. - Искам да измиеш остатъците от червилото.
Смутено отворих очи и срещнах неговите. Крисчън напрегнато се взираше в мен, целият мокър и красив. Разкошните му сиви очи не издаваха абсолютно нищо.
- Не се отдалечавай много от линията, моля те - промълви нервно.
- Добре - прошепнах, като се опитвах да осмисля мащабите на онова, което ме молеше да направя - да го докосвам по периферията на забранената зона.
Изсипах малко гел в шепата си, разтърках длани, за да направя пяна, поставих ги на раменете му и нежно изтрих червената линия от двете страни. Крисчън се вцепени и затвори очи. Лицето му остана безизразно, ала дишането му се ускори и знаех, че не е от желание, а от страх, което ме накара да побързам.
С треперещи пръсти внимателно проследих чертата надолу отстрани на гърдите му, като леко го сапунисвах и търках. Той мъчително преглътна и челюстта му се напрегна, сякаш стискаше зъби. „О! - Сърцето ми се сви и се качи в гърлото ми. - О, не, ще се разплача“.