Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
На свой ред той ме засипа с въпроси за Рей и майка ми, за детството ми в тучните гори на Монтесино и кратките ми престои в Тексас и Вегас. Интересуваше се кои са любимите ми книги и филми и аз с изненада установих колко много общо има помежду ни.
Докато си приказвахме, ми хрумна, че от Алек Д’Ърбървил на Томас Харди той се е превърнал в Ейнджъл - принизяване до висшия идеал за толкова кратък период.
Когато свършихме обяда, минаваше два. Крисчън уреди сметката с Данте, който любезно се сбогува с нас.
- Страхотно заведение. Благодаря ти за обяда - казах, когато Крисчън ме хвана за ръка и излязохме от ресторанта.
- Пак ще дойдем - обеща той, докато крачехме по крайбрежната алея. - Искам да ти покажа нещо.
- Знам... и нямам търпение да го видя, каквото и да е то.
Вървяхме ръка за ръка покрай яхтклуба. Денят беше много приятен. Хората бяха излезли, за да се насладят на неделята -разхождаха кучета, възхищаваха се на яхтите, гледаха как децата им тичат по алеята.
Колкото по-нататък отивахме, толкова по-големи ставаха яхтите. Крисчън ме заведе на кея и спря пред огромен катамаран.
- Реших да излезем в морето днес. Това е моята яхта.
„Мама му стара!“ Сигурно беше петнайсет метра. Два гладки
бели корпуса, палуба, просторна каюта и внушителна мачта. Не знаех нищо за яхтите, но виждах, че тази е специална.
- Леле... - ахнах смаяно.
- Създадена е от моята компания - гордо ме информира той и сърцето ми се преизпълни с радост. - Проектирана е от най-добрите корабни архитекти на света и е построена тук в Сиатъл в моята корабостроителница. Има хибридни електрически двигатели, асиметрични швертове, грот с...
- Добре... Успя да ме объркаш, Крисчън.
Той се ухили.
- Страхотна яхта.
- Изглежда невероятно, господин Грей.
- Така си е, госпожице Стийл.
- Как се казва?
Крисчън ме затегли отстрани, за да прочета името: „Грейс“. Изненадах се.
- На майка си ли си я кръстил?
- Да. - Той наклони глава настрани. - Странно ли ти се струва?
Свих рамене. Бях изненадана - Крисчън винаги изглеждаше неуверен в нейно присъствие.
- Аз обожавам майка си, Анастейжа. Защо да не кръстя яхтата си на нея?
Изчервих се.
- Не, не че... просто... - Мамка му, как можех да го изразя с думи?
- Грейс Тревелиан-Грей ми спаси живота, Анастейжа. Дължа й всичко.
Погледнах го и оставих благоговението в това тихо изречено признание да ме облее. За пръв път осъзнавах, че той обича майка си. Тогава на какво се дължеше напрегнатата му неувереност към нея?
- Искаш ли да се качим? - попита той с блеснали развълнувани очи.
- Да, разбира се.
Крисчън видимо се зарадва и ме хвана за ръка. Качихме се по малкия трап и застанахме под навеса на палубата.
От едната страна имаше маса и подковообразна пейка, покрита с бледосиня кожа, на която можеха да се съберат поне осем души. Погледнах през плъзгащите се врати на каютата и се сепнах, като забелязах движение. Отвътре излезе висок рус мъж, силно загорял, къдрокос, с кафяви очи, облечен в избеляла розова тениска, къси панталони и мокасини. Изглеждаше трийсет и няколко годишен.
- О, Мак! - възкликна Крисчън.
- Господин Грей! Добре дошли! - Двамата се ръкуваха.
- Анастейжа, това е Лиам Макконъл. Лиам, това е приятелката ми Анастейжа Стийл.
„Приятелката му!“ Богинята в мен изпълни кратка арабеска. Още беше захилена за кабриото. Трябваше да свикна с това - не го казваше за пръв път, но когато го чувах да го произнася, пак ме обземаше вълнение.
- Много ми е приятно. - Стиснахме си ръцете.
- Казвайте ми Мак - дружелюбно рече той. Не успях да определя откъде е акцентът му. - Добре дошли на борда, госпожице Стийл.
- Ана, моля - измънках и се изчервих. Имаше бездънни кафяви очи.
- Как я намираш, Мак? - бързо се намеси Крисчън и в първия момент си помислих, че говори за мен.
- Готова е за морето, господин Грей. - Мак се ухили до уши. „А, яхтата, „Грейс“. Каква съм глупачка!“
- Ами тогава да отплаваме.
- Ще я изведете ли?
- Да. - Крисчън му отправи дяволита усмивка. - Едно кръгче, Анастейжа?
- Разбира се.
Последвах го вътре. Точно пред нас имаше Г-образен диван от кремава кожа, а през грамадния заоблен прозорец над него се разкриваше панорамна гледка към яхтклуба. Наляво се намираше кухненският бокс - отлично обзаведен, всичко от светло дърво.