Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
За сметка на това обаче те бяха неизмерно смаяни и проявиха завидно упорство, когато Дюроа начена да опровергава преклонението пред дева Мария и светците, макар че подходи към този въпрос изключително умело и внимателно.
— Според Светото писание — подхвана той — Христос, е едничкият посредник между бог и людете. Ето защо не бива нито да молим Богородица и светците за застъпничество пред Христос, нито пък да ги въздигаме в култ някакъв. Светците ние почитаме като мъченици на вярата, но отказваме да ги боготворим. Така е и с Мария, която тачим като майка Христова, но чието обожествяване също отричаме. Словото божие в писанието му е ясно и необоримо! Единствен наш попечител пред Всевишния е Христос и всеки, престъпил тоз канон, изпада в идолопоклонство. А богопочитането на дева Мария и светците е само злост и коварство на Сатаната!
В този миг людете ни, мъже и жени, бяха до един обзети от силно неспокойство и по ужасеното им мълчание, по сащисано щуращите им се очи и плътно стиснатите устни човек веднага се досещаше, че думите на Дюроа се бяха натъкнали на вкоренилите се от хилядолетия в душата им вярвания. Защото нямаше в Сарлат дом, където в малка ниша да не стои статуетка на Девата, покрай която не бе никак за препоръчване да минеш, без да се прекръстиш, или да избъбриш поне някое Ave. Пък и всяко що-годе по-значимо селце си имаше и светец, и извор на светеца, че и чудо на светеца, комуто нерядко се кланяха много по-ревностно, отколкото на самия син божи, тъй като Христос, подобно на краля в неговия си Лувър, бе твърде далеч, докато селският светец им беше толкова под ръка, колкото и господарят им в замъка си.
Когато баща ми, който отлично знаеше това, усети предизвиканото от Дюроа негласно брожение сред людете ни, той реши да поразсее напрежението и с бодър, без намек и за капчица гняв глас, подвикна:
— Говорете, приятели мои сърдечни! Говорете от душа и без заобикалки! Не ще ви сторим нищо лошо!
Но сърдечните приятели се умълчаха, здравата стреснати от мисълта да се опълчат срещу пастор Дюроа, който с бледото си, изпито лице, с дългата си бяла брада и в своята неподвижност им приличаше досущ на някои от онези светци, дето ги изографисват по стъклописите.
Хайде де, не се свенете! — подкани ги баща ми този път по-нетърпеливо. — Че проговорете бе, хора! Кажете какво мислите за всичко това! Добре, нареждам ви, щом е така!
Людете ни се спогледаха, спогледаха, на накрая до един врътнаха очи към Барберин, сякаш я молеха първа да вземе думата — толкова непоклатимо им се струваше положението й в Мепеш на дойка както на тук присъстващите Сиоракови деца, тъй и на онези, дето подир време щяха да видят бял свят. И Барберин, която всичко казано дотук очевидно дълбоко бе развълнувало, след кратко колебание се престраши.
— Гос’ин барон — подхвана тя, изчервявайки се от корена на косата си до основата на своята пищна гръд, — бива ли да се изрека, преди туй да са го сторили мъжете?
— Бива, мила Барберин, бива! — насърчи я баща ми, разнежен от гледката на таз разпъпила се в цялата си прелест възхитителна руменина и дотолкова по-благосклонен, доколкото подобен опонент не му се струваше кой знае колко опасен. Сетне добави: — Знаеш колко много те обичаме всички ние!
— Сполай ви, гос’ин барон! — промълви дойката цяла разтреперана и с развълнувана гръд, тъй като боготвореше баща ми. — То се знае, че съм само една жена — поде тя, — при туй жена крайно невежествена в сравнение с двамината ни господари и господин пастора Дюроа, а, също и с младите господари Сиорак и с войниците, видели толкоз свят, че и с Йона и Фожане, които пък тъй изтънко си знаят занаята, че е наистина нечувана дързост в тяхно присъствие да вземам думата точно аз, дето не умея нищо друго, освен млякото си да давам, подобно на всяка крава в обора. Но понеже отворихме дума за дева Мария, която — без да искам да засегна господарите — аз обичам и почитам коленопреклонно, то ето какво ми дойде на ум: човек се моли на Иисус, за да се застъпи за него пред Всевишния, нали тъй, гос’ин барон?