Величието на Франция

— Имаш право! — изшептя Малигувица. — По-върл коцкар от него се нийде не среща! По изповед в сакристията все надзърта в пазвите на момите и току ги пошляпва по кълките.

— А да не говорим, че във Франция и по-голям пияница не се е раждал! — додаде Барберин. — Спомням си, че на погребението на клетия Пьотремол едва-що бяха спуснали тялото в гроба, когато Машата, който тъкмо се канеше да изгъгне заупокойната молитва, зърна в първия ред на опечалените ковача Белиевр. Той начаса престана да си мънка под носа и много отчетливо, че и силно му подвикна: „Гледам те, Белиевр, та се сещам, че ми дължиш още една бъчва вино. Гледай да не забравиш да ми я върнеш, щото инак няма опрощение!“ А сетне — ни лук ял, ни лук мирисал — продължи молитвата си.

Когато отново настъпи тишина, пастор Дюроа се зае накратко, но много ясно и разбираемо да ни просветли относно четирийсетте догми на калвинисткото изповедание, утвърдени от синода през 1559 година81. Изразяваше се той с тон изключително уверен и спокоен, като преизкусно правеше достъпна за простолюдието, че и за децата и най-трудноразбираемата теза. И до днес си спомням начина, по който накара слушателите му да проумеят хугенотското схващане за светото причастие.

— Католическите проповедници твърдят — подхвана той с важен, но тръпнещ от негодувание глас, — че в комката и нафората се състоява действителното и осезаемо присъствие на тялото и кръвта на Спасителя. Това обаче е немислимо и всяко подобно твърдение е измамливо и лицемерно! Нужно е да се проумее, щото тялото и кръвта на Спасителя подкрепят душата тъй, както хлябът и виното подсилват тялото, и че всяко друго разбиране е чисто и просто заблуда. Та как би могъл Иисус Христос да бъде едновременно на небето и в търбуха на причестяващите се!? Тялото на господа бога наш е всъщност толкова далеч от хляба и виното, колкото и най-горната точка на висинето отстои от земята.

Тук баща ми вдигна ръка и добави:

— И когато Христос казва: „Вземете, яжте: това е Моето тяло“ и „Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв82“, то трябва да го разбираме, иносказателно, а не буквално, както го тълкуват папистите.

Тези му слова, макар и нечувано богохулство за ушите на някой католически свещеник, силно се поправиха на слушателите, които не заподозряха в тях никакво лукавство, а ги приеха като истина, свидетелстваща чисто и просто за здрав разум. Людете ни не казаха дори думица напреко и тогава, когато Дюроа се нахвърли срещу престъпващите обета за безбрачие свещенослужители. („От туй пък по-голямо лицемерие — здраве му кажи! — възкликна Йона. — Обзалагам се, че Машата е далеч по-малко целомъдрен, отколкото съм аз в моята пещера!“) Сетне пасторът отвори дума за монашеските обети и Кабюс подигравателно отбеляза, че „монасите са въшките на народа“. Подир се залови за индулгенциите и Фожане подхвърли щото тъй, както вървяло, комай само богатите щели да спасят душите си. А когато дойде ред на изповедта, намеси се и Барберин, която заяви, че посредством нея Машата бил в течение на всички семейни тайни.