И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Как, по дяволите, всички са пропуснали сигналите за опасност, които момчето е излъчвало? Родителите му, учителите… приятелите.
От маската, която видя сутринта в интернет, още го полазваха тръпки. По гърба му пробяга хлад.
Убиецът с маската…
И сега момчето се разхождаше необезпокоявано из Монтерей и си разчистваше сметките с всички, нападнали го в блога.
Стрикланд четеше редовно „Чилтън Рипорт“. По някои теми не беше съгласен с Чилтън, но блогърът винаги действаше разумно и аргументираше солидно, интелигентно позицията си. Макар да се противопоставяше на абортите например, написа коментар срещу смахнатия Фиск, призовал прекъсващите бременност лекари да бъдат убивани. Стрикланд често представляваше „Планирано майчинство“ и други фондации, подкрепящи правото на избор, и остана впечатлен от балансираните му възгледи.
Блогърът критикуваше и проекта за пречистване на морска вода. Адвокатът споделяше мнението му и се бе срещнал с потенциален клиент — екологична организация, която искаше да заведе дело за забрана на завода. Стрикланд написа и коментар в подкрепа на блогъра.
Тичешком заизкачва хълма — най-трудната отсечка от трасето. Оттам нататък пътеката се спускаше надолу. Изпотен, с разтуптяно сърце… той беше въодушевен от издръжливостта си.
Малко преди върха на хълма нещо привлече погледа му. Червено петно край пътеката и суматоха край него. Какво ли ставаше? Спря хронометъра и закрачи бавно през камъните, където беше забелязал аленото петно, изпъкващо ярко върху песъчливата почва, осеяна с кафяви и зелени треви.
Сърцето му заудря силно в гърдите — този път не от умора, а от страх. Веднага се сети за Травис Бригам. Но момчето набелязваше само онези, които го нападаха в интернет. Той не беше писал нищо за него.
Спокойно.
Все пак извади телефона си, готов при нужда да набере 911.
Присви очи и застина. Какво беше това, по дяволите?
— Мамка му — промърмори.
На земята бяха разхвърлени парчета месо, обградени от листа от рози. Три огромни, грозни птици — навярно лешояди — разкъсваха трескаво и лакомо месото. Наблизо се въргаляше окървавен кокал. Няколко врани го кълвяха предпазливо, откъсваха парченца и се оттегляха.
Стрикланд се взря, приведен напред, и забеляза още нещо в центъра.
Не!… В песъчливата почва беше забит кръст.
Разбра, че Травис Бригам е наоколо. С биещо като чук сърце адвокатът огледа храстите, дърветата и дюните. Можеше да се крие навсякъде. Нямаше никакво значение, че не е написал нито дума за момчето.
Линдън Стрикланд се сети за зловещата маска, запечатала се в съзнанието му като емблема на нападателя. Той се обърна и се втурна надолу по пътеката.
Беше изминал десетина крачки, когато някой изскочи от храстите и се затича бързо след него.
19.
Джон Боулинг седеше на скърцащия диван в кабинета на Данс. Навил ръкавите на раираната си тъмносиня риза, той не откъсваше очи от принтираните страници от блога на Чилтън, докато двата му телефона звъняха едновременно. Издирваше координатите и имената на хората, чиито адреси им бяха предоставили от хостинг компанията в Сан Хосе.
Притиснал самсунга си между ухото и рамото, Боулинг надраска набързо нещо и извика:
— Намерих още един. СексиГърл е Кимбърли Ранкин, форест Стрийт 128, Пасифик Гроув.
Данс си записа данните и се обади да предупреди момичето и родителите му за опасността, да го убеди да не пуска коментари в „Чилтън Рипорт“ и да го помоли да обясни същото на приятелите си.
Какво ще кажеш, Чилтън?
Боулинг се взираше в компютърния екран. Данс забеляза, че се е намръщил.
— Какво има? — попита.
— Първите коментари в рубриката за крайпътните кръстове са от местни — съученици и жители на полуострова. Сега се включват от цялата страна, дори от други държави. Хора, които нямат представа къде се намира Монтерей, да не говорим какво се е случило и кой е Травис. Нападат го като оси — и него, и полицията, задето не е разследвала инцидента. Нахвърлят се и върху Бюрото.
— Пишат срещу нас?