Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Сега вече нещата си дойдоха на мястото, приятелю — заяви той.
— Утре ще оттегля моя — каза Клей, като се надяваше, че не му подарява бизнеса си.
— Смяташ ли да подхвърлиш нещо на пресата?
— Не бях мислил специално — отвърна Клей, който нямаше и представа как се подхвърля нещо на пресата.
— Остави това на мен.
Акциите на „Акърман Лаборатърис“ приключиха деня на цена 26,25 долара, с което Клей щеше да реализира печалба от 1 625 000 долара, ако изкупеше продаденото в момента. Той реши да изчака още. Новината за подадения нов иск в Билокси щеше да се разчуе на следващата сутрин, а това щеше допълнително да срине акциите.
Точно в полунощ Клей седеше на бюрото си и разговаряше с някакъв господин от Сиатъл, който вземаше дайлофт от близо година и беше ужасен, че може да има тумори. Клей го посъветва да се обади колкото се може по-скоро на своя лекар за изследване на урината. Насочи го към интернет страницата и обеща да му изпрати пакет с информационни материали още рано сутринта. Когато затвори телефона, човекът от другата страна беше на път да се разплаче.
20
Лошите новини не оставяха на мира чудодейното лекарство „Дайлофт“. Публикувани бяха резултатите от още две медицински изследвания, в едното от които се твърдеше убедително, че в „Акърман Лаборатърис“ са претупали предварителните изследвания и са използвали връзки, за да осигурят одобрението му. Накрая АХЛ се видя принудена да забрани препарата.
Разбира се, лошите новини се посрещаха с дива радост от адвокатите, които се надпреварваха да се включат, макар и със закъснение, в лова на клиенти. Пациентите, приемащи дайлофт, започнаха да получават писмени предупреждения от „Акърман“ и от собствените си лекари; тези злокобни известия почти винаги биваха последвани от предложения за участие в групови искове. Пращането на материали по пощата се оказа изключително ефикасно средство. Във всички национални и местни вестници се появиха реклами. По телевизията непрекъснато показваха номера на открити телефонни линии. Пред заплахата да развият тумори почти всички потребители на дайлофт трескаво звъняха на адвокатите си.
През цялата си кариера Патън Френч не бе виждал групов иск да се разраства с такава лавинообразна скорост. Двамата с Клей бяха изпреварили всички останали и техният иск до съда в Билокси беше заведен пръв. Всички други ищци, които искаха да съдят компанията, щяха да бъдат принудени да се прикачат към тях, а Координационният съвет щеше да прибере допълнителна такса. Най-после съдията, който беше личен приятел на Френч, също бе назначен за член на съвета — заедно с Френч, Клей, Карлос Ернандес от Маями и още две приятелчета на Френч от Ню Орлиънс. На теория съветът се създаваше, за да координира мащабния и неимоверно сложен процес срещу „Акърман Лаборатърис“, докато на практика петимата просто щяха да водят цялата документация и да вършат чисто административната работа по организиране на петдесетина хиляди клиенти и техните адвокати.
Всеки ищец по случая „Дайлофт“ имаше, разбира се, правото във всеки момент да оттегли името си от груповия иск и да съди „Акърман“ самостоятелно. Възникнаха и неизбежните конфликти, докато адвокати от цялата страна набираха клиенти и влизаха в коалиции помежду си. Някои не одобряваха иска от Билокси и държаха да заведат свой. Други презираха Патън Френч. Трети смятаха, че ако делото се премести в техния съдебен окръг, ще съумеят да изстискат по-голямо обезщетение.
Френч беше водил безброй пъти тези битки; той живееше в гълфстрийма, обикаляше цялата страна, срещаше се с други адвокати, съумели да съберат по неколкостотин случая, и по някакъв начин успяваше да удържи крехката си коалиция. В Билокси ще изкараме по-тлъсто обезщетение, обещаваше на всички той.
Всеки ден Френч разговаряше с юрисконсулта на „Акърман Лаборатърис“ — обветрен в битки ветеран, който на два пъти се бе опитвал да излезе в пенсия, но президентът на компанията не бе пожелал и да чуе. Френч искаше от него само едно: „Акърман“ да се съгласи на споразумение още отсега, през главите на адвокатите си, понеже беше повече от ясно, че с такъв препарат компанията няма никакъв интерес да ходи на съд. Напоследък от „Акърман“ бяха започнали да се вслушват в съветите му.
В средата на август Френч свика среща на всички адвокати, ангажирани по случая „Дайлофт“ в огромното си ранчо край Кечъм, Айдахо. Той обясни на Клей, че участието му като член на Координационния съвет е задължително; освен това останалите умирали от нетърпение да се запознаят с новака от Вашингтон, надушил пръв сензационния случай.