Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Патън и сомелиерът се впуснаха в дълъг диалог на непонятен за Клей език, като явно дискутираха съдържанието на всяка бутилка. Клей се отегчи до смърт. Една бира и един бургер щяха да са му достатъчни, макар че имаше основания да очаква в близко бъдеще вкусовете му да еволюират значително.
Когато бутилките бяха отворени и вината дишаха, Френч каза:
— Обадих се в офиса. Адвокатът от Маями вече е пуснал реклами за пациенти, вземащи дайлофт. Организирал е две клиники за масови прегледи и ги прекарва през тях като добитък. Казва се Карлос Ернандес и е много, много добър.
— Моите хора не можели да насмогнат на телефоните — каза Клей.
— В един екип ли сме?
— Първо да разбера какво предлагаш.
Щом чу това, Френч измъкна някакъв сгънат документ.
— Това е проект за споразумение — каза той и посегна към първата бутилка. — В него е обобщено онова, което вече обсъждахме.
Клей го прочете внимателно и се подписа отдолу. Между две глътки вино Френч също се подписа и с това станаха съдружници.
— Нека утре да подадем груповия иск в Билокси — предложи Френч. — Ще го направя веднага щом се върна. В момента двама мои адвокати работят по него. Щом това стане, можеш да оттеглиш своя иск във Вашингтон. Познавам лично юрисконсулта на „Акърман“. Мисля да му се обадя. Ако компанията реши да преговаря директно с нас, хем ние няма да се разправяме с адвокатите й, хем тя ще си спести цяло състояние, което впоследствие ще даде на нас. Освен това нещата ще се ускорят неимоверно много. Иначе, ако адвокатите й се заемат с преговорите, като нищо ще пропилеем половин година.
— Около сто милиона, така ли?
— Нещо такова. Тези пари биха могли да са наши. — В джоба на Френч иззвъня телефон и той го измъкна с лявата си ръка, докато с дясната държеше чашата с вино. — Извини ме — подхвърли към Клей.
Беше друг адвокат, явно стар приятел на Патън Френч от Тексас, който говореше по-бързо и от него. Разговорът веднага се завъртя около дайлофта. Макар двамата да си бъбреха учтиво, Френч беше видимо нащрек. Щом затвори със замах капачето на телефона, той изруга:
— По дяволите!
— Конкуренция ли?
— Сериозна при това. Казва се Вик Бренън, крупен адвокат от Хюстън, много хитър и агресивен. Той също се е захванал с дайлофта и иска да разбере стратегията ни.
— Но ти нищо не му каза.
— Той се досеща. И от утре също почва да пуска реклами — по радиото, по телевизията, във вестниците. Ще ни отмъкне няколко хиляди случая. — Френч отпи глътка вино и продължи усмихнат: — Състезанието започна, Клей. Трябва да пипнем тия клиенти.
— Ще става все по-голяма лудница — подметна Клей.
Устата на Френч беше пълна с пино ноар.
— Защо? — запита с мимика той.
— Утре ще има голяма статия в „Ню Йорк Таймс“. Според моя източник първият унищожителен доклад за „Дайлофт“.
Това беше тактическа грешка, поне по отношение на вечерята. Френч моментално забрави за телешкото, което още се готвеше в кухнята. Забрави и за скъпите вина, с които беше отрупана масата, макар че впоследствие се опомни и успя да ги изконсумира за около три часа. Но кой уважаващ себе си адвокат би могъл да мисли за храна и вино, когато само след броени часове „Ню Йорк Таймс“ се готвеше да разобличи поредния му опонент и неговото опасно лекарство?
Навън беше тъмно; телефонът звънеше. Настолният часовник — най-после погледът му се фокусира върху него — показваше пет и четирийсет и пет.
— Ставай! — изрева Френч. — И отвори вратата!
Клей едва бе успял да отключи, когато Френч нахълта с куп вестници и чаша кафе.
— Няма да се излежаваш цял ден, синко! — викна той. — Я прочети това. — Беше с хотелски халат, на краката с бели чехли за баня.
Клей беше само по боксерки. Френч изгълта набързо кафето си и зачете за пореден път статията. Очилата потрепваха на върха на месестия му нос.
Никакви следи от махмурлук. Предишната вечер Клей се бе отегчил от вината, които за него и без това бяха еднакви на вкус, и бе минал на минерална вода. Френч обаче бе продължил да се бори с петте бутилки, от които на всяка цена бе решил да излъчи победител, макар че и той едва ли бе успял да им отдаде нужното внимание, погълнат от мисли за предстоящата битка.
В научното списание „Атлантик Джърнъл ъв Медисин“ пишеше, че препаратът дайлофедамин, известен като „Дайлофт“, е сочен като възможен причинител на тумори в пикочния мехур при шест процента от пациентите, които са го приемали в продължение на година.