Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Колко ли подобни кавги бе преживял Патън Френч? Сигурно стотина. Клей заби ножа в месото.
Когато духовете се поуспокоиха, Бърни от Бостън разправи един виц за някакъв католически свещеник и масата избухна в смях. После около пет минути всички се наслаждаваха на храната и виното, докато Албърт от Топика не предложи стратегия. „Акърман“ да бъде принуден да обяви фалит. Лично я бил прилагал на два пъти спрямо други компании, всеки път със задоволителни резултати. И двата пъти жертвите му били използвали предвиденото за такива случаи финансово законодателство, за да прецакат банките и останалите кредитори, с което само увеличавали дела на Албърт и неговите клиенти. Последваха възражения, някои аргументирани. Албърт се обиди. Започна нова кавга.
Караха се за всичко — отново за документи, после дали все пак да не заведат дело, вместо да притискат за извънсъдебно споразумение, за предимствата на едни съдилища пред други, за най-добрите начини да се издирят и останалите случаи, за разноски и хонорари. Клей слушаше със свит стомах, но нито веднъж не се обади. Останалите се хранеха с видим апетит, което не им пречеше да водят по два-три спора едновременно.
Така се трупа опит, каза си Клей.
След като най-дългата вечеря в живота му най-после приключи, Френч ги поведе обратно към билярдната, където ги очакваха коняк и още пури. Мъжете, които в продължение на три часа се бяха ругали на висок глас, изведнъж се побратимиха на чашка, сякаш нищо не е било. При първата възможност Клей се измъкна и след като се полута, успя да намери стаята си.
Шоуто на Бари и Хари беше насрочено за десет часа в събота сутринта, за да могат хем всички да си отспят след снощното пиене, хем да се натъпчат хубаво на закуска. Освен това Френч им бе организирал по желание ловни и риболовни излети, но нито един от гостите не ги уважи.
Бари и Хари имаха фирма в Ню Йорк, която не се занимаваше с нищо друго, освен да прави финансови анализи на компании, представляващи потенциални обекти на искове. Разполагаха с надеждни източници, огромни връзки и славата на хора, които намират начин да се доберат до истината. Френч ги бе поканил да направят едночасова презентация.
— Това удоволствие ни струва двеста хиляди — гордо прошепна той на Клей. — Но ще накараме „Акърман“ да ни ги осребри, представяш ли си?
Двамата работеха в тандем, като Бари пускаше диапозитивите, а Хари сочеше с показалката. Застанали на подиума в малкия киносалон на подземния етаж, под билярдната зала, те бяха като двама професори, изнасящи обща лекция. Този път, като никога, адвокатите мълчаха.
„Акърман Лаборатърис“ има застраховка поне за 500 милиона долара — веднъж за 300 от основния си застраховател и втори път за 200 от презастрахователна компания. Анализът на постъпленията беше твърде заплетен и двамата — Бари и Хари — по изключение трябваше да говорят едновременно. Скоро присъстващите бяха удавени в цифри и проценти.
Стана дума и за козметичния клон на „Акърман“, който според тях можеше да се продаде по спешност за около 600 милиона, както и за един филиал за пластмаси в Мексико, който от „Акърман“ се опитвали да пласират за 200 милиона. Само за обясняване на структурата на дълговете им отидоха още петнайсет минути.
Бари и Хари бяха и юристи, така че можеха с голяма точност да предвидят реакцията на една компания при катастрофален групов иск като този за „Дайлофт“. За „Акърман“ би било целесъобразно да приеме без протакане извънсъдебно споразумение на няколко етапа, или „палачинково споразумение“, както го нарече Хари.
Клей не се съмняваше, че той единствен сред присъстващите не знае какво значи „палачинково споразумение“.
— На първия етап се изплащат два милиарда долара на всички ищци от първа категория — обясни Хари, който сякаш се смили над Клей.
— Мисля, че могат да приключат с това до деветдесет дни — добави Бари.
— На втория етап се предвиждат още петстотин милиона за ищци от втора категория, тези със злокачествените тумори, които не са заплашени от непосредствена смърт.
— И накрая, на третия етап, който е с петгодишна давност, се обезщетяват всички смъртни случаи.
— Ние смятаме, че „Акърман“ е в състояние да заплати два и половина до три милиарда долара през следващата една година и още около петстотин милиона в разстояние на пет години.
— Всякакви суми над тези биха довели компанията до фалит.