Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Самолетът забележимо намали мощност и носът му леко се наведе надолу.
— Колко време е полетът до Ню Йорк? — запита Клей.
— От Вашингтон около четирийсет минути. Тази птичка вдига деветстотин и седемдесет километра в час.
— На кое летище пристигаме?
— На „Тийтърборо“, в Ню Джърси. Всички частни самолети кацат там.
— Явно затова не съм го чувал.
— И ти ще имаш скоро самолет, Клей, бъди сигурен. Аз лично съм готов да ми вземат всичко, само да ми оставят самолета. Без самолет в нашия бранш си за никъде.
— Е, ще ползвам вашия.
— Започни с един малък „Лиър“. Не е скъп, ще ти излезе всичко на всичко два милиона. Трябват ти двама пилоти, по седемдесет и пет хиляди годишно. Пиши ги режийни. Без самолет за никъде не си, ще видиш.
За пръв път през живота си Клей ползваше услугите на консултант по частните самолети.
Джулия вдигна таблите и им съобщи, че след пет минути ще кацнат. Клей се залепи за прозореца, омагьосан от гледката на Манхатън на изток. Френч заспа в креслото си.
Кацнаха и известно време се движиха покрай редица частни терминали, пред които бяха паркирани или се зареждаха и обслужваха десетки красиви самолети.
— На това летище можеш да видиш повече частни самолети от където и да било другаде в света — обясни Френч, докато гледаха през прозореца. — Всички големи играчи в Манхатън държат машините си тук. До града е четирийсет и пет минути с кола. А ако наистина имаш много пари, можеш да поддържаш и частен хеликоптер, който да те закара за десет минути.
— Ние имаме ли хеликоптер? — запита Клей.
— Не. Но ако живеех тук, щях да си купя.
На рампата, само на метър от стълбичката на самолета, ги чакаше лимузина. Пилотите и Джулия останаха на борда, за да поразтребят и, без съмнение, да се погрижат виното да е добре изстудено за следващия полет.
— Хотел „Пенинсула“ — каза Френч на шофьора.
— Слушам, мистър Френч — отвърна човекът.
Дали лимузината беше наета, или принадлежеше на Патън? По-скоро второто, каза си Клей; най-великият адвокат по групови искове в света едва ли щеше да ползва кола под наем. Не запита. Какво значение имаше всъщност?
— Разкажи нещо повече за тези твои реклами — обади се Френч, докато си проправяха път през задръстванията в Ню Джърси. — Откога всъщност ги пускаш?
— От събота вечер, по деветдесет телевизионни станции от Източното до Западното крайбрежие.
— Как обработваш случаите?
— Имам девет души, които отговарят на телефоните. Седем стажанти и двама адвокати. В понеделник регистрирахме две хиляди обаждания, вчера три хиляди. Специалната ни интернет страница за „Дайлофт“ се посещава от осем хиляди души дневно. Ако вярваме на статистиката, това означава вече някъде към хиляда клиенти.
— А колко голям е контингентът?
— Между петдесет и седемдесет и пет хиляди, поне според моя източник, който засега се оказва доста надежден.
— Бих желал да се запозная с него.
— Няма да стане.
Френч изпука с пръстите на ръцете си и се опита да преглътне отказа.
— Трябва да приберем тези случаи, Клей. Моята реклама тръгва от утре. Ами ако си поделим страната? Ти взимаш всичко на североизток, аз останалото на югозапад. Ще е далеч по-лесно да се концентрираме върху по-малък пазар, по-експедитивно ще обработваме случаите. Има един тип в Маями, който до два дни ще се появи по телевизията. И един друг в Калифорния, който в момента ти копира рекламите. Ние сме акули, разбери, истински лешояди. Въпросът е кой пръв ще стигне до съда. С теб имаме преднина, но надбягването ще е безмилостно.
— Правя каквото мога.
— С какъв бюджет разполагаш? — запита Френч, сякаш Клей му беше дългогодишен съдружник.
Какво пък толкова? — помисли си Клей. Както бяха седнали един до друг на задната седалка на лимузината, те действително приличаха на съдружници.
— Два милиона за реклама и още два милиона за тестове на урината.
— Ето какво ще направим сега — каза Френч, без дори да се замисли. — Похарчи всичките тези пари за реклама. Аз ще ти дам за тестовете колкото ти трябват, а като стигнем до споразумение с „Акърман“, ще го накараме да покрие разноските ни. Обичайно е при такива споразумения неизправната страна да плаща медицинските разходи.
— Тестовете са по триста долара единият.