Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
Подобно на някакви герои от войната, присъстващите имаха нужда от нашивки и отличия. Първият медал ми го дадоха, когато гръмна оная цистерна и уби двайсет души. А пък ей този го получих, когато изгоряха нещастниците на петролната платформа. Най-големият ми е заради „Тънкия Бен“. Тези двата са от войната срещу тютюневите картели. А този е заради кампанията срещу здравноосигурителната каса.
Понеже Клей нямаше лични подвизи за разказване, той просто седеше и слушаше. Случаят „Тарван“ би ги побъркал, но той нямаше как да им го разправи.
Появи се икономът — също в каубойски костюм с карирана риза — и информира мистър Френч, че вечерята ще бъде сервирана след час. Преместиха се в билярдната на долния етаж, където имаше монтирани големи видеоекрани. Там вече се бяха събрали около дузина мъже, всичките бели, които разговаряха, пиеха, а някои държаха и щеки за билярд.
— Останалите заговорници — прошепна Ернандес на Клей.
Патън го представи на групата. Имената, лицата и родните им места скоро се сляха в някаква мъгла. Сиатъл, Хюстън, Топика, Бостън… след това просто спря да ги чува. Имаше и представител от Ефингъм, щата Илинойс. Всички се скупчиха около Клей, за да отдадат почит на „блестящия“ млад юрист, който ги бе шокирал с дръзката си атака срещу медикамента „Дайлофт“.
— Видях рекламата ти още първата вечер — каза Бърни Еди-кой си от Бостън. — Никога не бях и чувал за дайлофта. Веднага се обаждам на открития телефон, отговаря ми някакъв симпатичен младеж, аз му казвам, че вземам отдавна лекарството, забаламосвам го малко, той ме препраща към интернет страницата… Страхотно изпипано. Викам си: „Изпревариха ме!“ След три дни пускам реклама с мой открит телефон!
Всички се засмяха; сигурно често си разправяха подобни историйки. На Клей никога не би му хрумнало, че колега адвокат би могъл да се обади на неговия открит телефон, за да му краде клиенти. Но пък защо ли се изненадваше толкова?
Когато приливът на внимание към личността му попремина, Френч обяви, че имало няколко неща за уточняване преди вечерята — която, между другото, щяла да включва страхотна селекция от австралийски вина. На Клей и без това леко му се виеше свят от първата двойна водка и превъзходната хаванска пура. Беше далеч по-млад от всички присъстващи и се чувстваше във всяко отношение като новобранец. Особено когато опреше до пиене, Клей наистина бе попаднал сред професионалисти.
Най-младият адвокат. С най-малкия самолет. Никакви бойни подвизи. И с най-слабия черен дроб. Клей си каза, че е крайно време да порасне.
Всички се струпаха около Френч, за когото моменти като този бяха смисълът на живота му.
— Както знаете — започна той, — от доста време подработвам Уикс, юрисконсулта на „Акърман“. С две думи, те ще склонят на споразумение, и то скоро. В момента са обсадени от всички страни и колкото по-бързо приключат, толкова по-добре за тях. Акциите им се сринаха напълно и те се боят някой да не ги изкупи. Лешоядите, между които броя и нас тук, кръжат над главите им. А ако знаеха точно колко би им струвал случаят „Дайлофт“, биха могли да преструктурират част от дълговете си и може би да се задържат на повърхността. Последното, което им трябва сега, са дълги съдебни дела на много фронтове, докато отвсякъде почнат да им се сипят присъди. Нито пък имат намерение да похарчат няколко десетки милиона долара за адвокати.
— Горкичките — обади се някой.
— В „Бизнес Уик“ се споменава думата „фалит“ — каза друг. — Те използвали ли са подобна заплаха?
— Засега не. И не очаквам да го направят. Все пак „Акърман“ има значителни активи. Току-що подготвихме окончателен анализ. Точните цифри ще ви дам утре сутринта, но моите хора смятат, че компанията може да задели между два и три милиарда за обезщетения по случая „Дайлофт“.
— Какъв е размерът на застраховката?
— Само триста милиона. От година се опитват да продадат клона си за козметика. Искат един милиард, но реалната му стойност е около седемстотин и петдесет милиона. Сега могат спешно да се отърват от него срещу петстотин милиона, за да платят на клиентите ни.
Клей забеляза, че самите клиенти рядко се споменават.
Лешоядите се скупчиха още по-плътно около Френч, който продължи:
— От нас се иска да установим две неща. Първо, общия брой на потенциалните ищци. И второ, стойността на всеки отделен случай.