Кралят на исковете
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кралят на исковете». Краткое содержание книги:
— Значи процентът се е повишил, беше пет — каза Клей.
— Не е ли прекрасно? — възкликна Френч.
— Не и ако си между шестте процента.
— Да, ама не съм.
Някои лекари вече преставаха да предписват медикамента. От „Акърман Лаборатърис“ бяха излезли с бледо и неубедително опровержение, в което както винаги прехвърляха вината на алчните адвокати, макар по всичко да личеше, че компанията се готви за дълги битки. Никакви коментари от АХЛ. Някакъв лекар от Чикаго се беше разпрострял върху половин колонка колко прекрасен бил препаратът и как неговите пациенти не можели да се нахвалят. Добрата новина, ако можеше да се нарече така, бе, че поне засега туморите нямаха вид на злокачествени. Докато четеше статията, Клей си помисли, че сигурно Макс Пейс я е чел месец преди него.
Имаше само един абзац за груповия иск, заведен срещу компанията в понеделник във Вашингтон, и нито дума за младия адвокат, който го бе завел.
Акциите на „Акърман“ се бяха сринали от 42,50 долара в понеделник сутрин на 32,50 в сряда.
— Трябваше да продадем малко — промърмори Френч под носа си. Клей не каза нещо; това беше една от малкото тайни, които бе решил да запази за себе си.
— Можеш да я прочетеш повторно в самолета — подхвърли Френч. — Хайде, да изчезваме оттук.
Когато Клей влезе в офиса и каза „добър ден“ на изнурения си персонал, акциите на „Акърман“ бяха паднали до 28 долара. Той отвори една интернет страница, където следеше борсовите курсове, и започна на всеки петнайсет минути да пресмята печалбите си. Така и така пръскаше пари с едната ръка, можеше поне да се опита да навакса малко с другата.
Джона пръв се отби при него.
— Снощи стояхме до полунощ — каза той. — Голяма лудница беше.
— Ще става още по-голяма. Удвояваме рекламите по телевизията.
— Няма да се справим.
— Наеми стажанти на хонорар.
— Трябват ни и компютърни специалисти, поне двама. Не смогваме да обработваме данните.
— Можеш ли да ги осигуриш?
— Трябва пак да са на хонорар. Познавам едно момче, всъщност двама, които да ни помагат.
— Повикай ги.
Джона се надигна, после се обърна и затвори вратата зад гърба си.
— Клей, ще ти кажа нещо, ама между нас да си остане, нали?
— Доколкото виждам, освен нас други няма. Казвай!
— Виж какво, ти си умен мъж и тъй нататък. Но знаеш ли какви ги вършиш? Та ти прахосваш парите по-бързо, отколкото можеш да си представиш. Ами ако нещо се обърка?
— Какво, притесняваш ли се?
— Всички сме леко притеснени. Фирмата тръгна много добре, всички искаме да работим за теб, да изкарваме пари и да си живеем живота. Какво ще стане обаче, ако си на грешен път и се издъниш? Мисля, че е редно да те попитам.
Клей излезе иззад бюрото си и приседна на ръба.
— Ще бъда откровен с теб. Вярвам, че знам какво върша, но понеже никога не съм го правил преди, не мога да бъда напълно сигурен. Всичко е лотария. Ако спечеля, за всички ни ще има доста пари. Дори и да загубя, фирмата продължава дейността си. Само дето няма да сме богати.
— Ако намериш време, обясни го и на останалите, съгласен ли си?
— Дадено.
Обядът им беше десетминутна пауза за по един сандвич в залата за съвещания. Джона прочете последните статистики: за три дни на отворените телефони били постъпили седем хиляди и сто обаждания, а интернет страницата била посетена средно от осем хиляди потребители на ден. Пакетите с информационни материали и проектодоговорите за правни услуги се разпращали с пълна пара, уви, не смогвали да обслужат всички. Клей упълномощи Джона да наеме двама компютърни специалисти на хонорар. Полет получи задачата да намери трима или четирима допълнителни стажанти за Лудницата, а мис Глик — да наеме колкото се може повече секретарки, за да водят кореспонденцията с клиентите.
Клей им разказа за срещата си с Патън Френч и им разясни новата правна стратегия. Показа им копия от статията в „Ню Йорк Таймс“, която не бяха забелязали поради прекомерна заетост.
— Състезанието започна, момчета и момичета — провикна се шеговито той, за да вдъхне сили на изтощените си служители. — Акулите са излезли и гонят клиентите ни.
— Акулите сме ние — отвърна Полет.
Късно следобед се обади Патън Френч, за да докладва, че груповият иск е допълнен, като са добавени ищците от Мисисипи, и е прехвърлен към съда в Билокси.