Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
— Като имаме предвид каква е атмосферата тук, може би е по-добре да останеш в колата.
— Париж е моят град — настръхна Арон.
— Тук не е Париж — контрира Амун. — Това тук е Северна Африка. Сорая и аз сме мюсюлмани. Остави ни да поемем тази част от операцията.
Лицето на Арон потъмня.
— Арон, той е прав — меко му каза тя. — Отстъпи. Помисли малко върху ситуацията.
— Това е моето разследване. — Гласът на Арон трепереше от едва сдържани емоции. — И двамата сте мои гости.
— Приеми го като подарък.
— Подарък ли! — Арон сякаш смачка думите между зъбите си.
— Не разбираш ли? Той е свикнал с арабските бордеи и може да общува с обитателите им. Като имаме предвид каква посока взе разследването, имаме голям късмет, че можем да разчитаме на помощта му.
Арон се опита да мине покрай нея.
— Не…
Тя му препречи пътя.
— Без него дори нямаше да сме тук.
— Той вече не е тук — каза Арон.
Тя се обърна и видя, че е прав. Амун беше решил да не си губи времето и бе прав — нямаше смисъл точно сега да изтърват следите на Маршан.
— Остани тук. — Тя тръгна след Амун. — Моля те.
Уличката беше тясна, полутъмна и извита като сгърчения пръст на вещица. Едва виждаше гърба на Амун, който се промуши през очукана метална врата. Затича се и го настигна, преди вратата да се затвори. Докато влизаше през нея, забеляза слаб като клечка младеж на другия край на уличката. Тя присви очи. Видя, че е облечен в червено поло, но на слабата светлина не можеше да определи дали гледа към нея или към нещо друго.
Зад вратата имаше мръсна желязна стълба, водеща надолу. Районът се осветяваше от гола крушка, увиснала на кабела си. Тя се наведе под нея и внимателно заслиза по стълбите. Напъна се да чуе шума от стъпките на Амун или изобщо каквито и да било стъпки, но долови само скърцането и пукането на стара, зле поддържана сграда.
Стигна до малка площадка и продължи надолу. Заобикаляха я миризмата на влага, мухъл и острият мирис на гниене и разрушение. Имаше чувството, че се е преселила в умиращо тяло.
Стълбата свършваше с площадка, покрита с циментови плочи. По лицето на Сорая полепваха паяжини и от време на време чуваше трополенето на плъхове. Скоро долови други шумове — приглушени гласове, носещи се от тъмнината.
Пипнешком продължи по посока на гласовете. След около петнадесет метра започна да различава трепкащата светлина, излизаща от купчина подобни на пещери стаи. Спря за момент, поразена от приликата между атмосферата тук и базите, използвани от частите на „Хизбула“, когато се готвят да преминат границата и да нападнат Израел. Същата миризма на вкиснала пот, очакване, занемарена хигиена, подправки и острият, метален вкус на барутен погреб.
Беше достатъчно близо вече и чуваше гласовете им. Бяха трима. Това я накара да спре. Дали Амун вече ги беше заговорил? Не, вече беше достатъчно близо и ушите й разпознаваха само единия от гласовете — на оня нещастен лъжец Донатиен Маршан.
Стигна до ъгъла и надникна зад него. Слабата старомодната маслена лампа осветяваше неясните силуети на трима мъже. Единият беше съвсем млад, слаб като пръчка, с тъмни очи и изпити бузи. Другият беше малко по-възрастен, с дълга брада и ръце като чукове. С лице към тях стоеше Маршан. От тона и езика на телата им беше очевидно, че водят трудни преговори. Тя рискува и се огледа. Къде беше Амун? Сигурно някъде наблизо. Какво беше намислил? И как да се приближи дотолкова, че да чува за какво спорят? Огледа се, но не видя нищо, което да й помогне. После вдигна глава и забеляза масивни греди, които кръстосваха пространството в сенките над главата й и поддържаха цялата сграда, за да не се срути върху леговището на арабите.
Намери разхвърляни по пода щайги и се качи върху тях, хвана се за гредите, изтегли се и като кръстоса крака върху подпората, се преметна изцяло върху нея. Трябваше да внимава с натрупалата се мръсотия — сажди, лепкави паяжини, обвивки от насекоми и изпражнения на плъхове, защото ако ги събореше и те се посипеха надолу, щеше да се издаде. Сорая изпълзя сантиметър по сантиметър по гредата, докато не стигна почти над главите на тримата мъже.
— А, не, мой човек, поне тройно за такава работа.
— Твърде много е — не се съгласи Маршан.
— Мамка му, за тая кучка и тройна цена е малко. Имаш десет секунди и после цената се качва.