Господството на Борн
- Автор: Ладлэм Роберт, ван Ластбадер Эрик
- Серия: Джейсън Борн #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Григорова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Господството на Борн». Краткое содержание книги:
Тъкмо се похвали сам и долови някакво движение с ъгълчето на очите си, но не се издаде с нито едно движение, а остана загледан пред себе си, докато Марлон Етана си проправяше път в сутрешната мараня под синьо-бялата тента с червената котва.
— Оттук — каза Лана Ланг. — Бързо!
Карпов я последва през труднопроходимите улици на Мюнхен до малкия тъмнозелен опел. От небето с цвят на ламарина току преваляваше.
— Влизайте — каза тя и се настани зад волана. Той обаче остана на тротоара. — Хайде, какво чакате?
Борис чакаше да го осени музата. Да последваш някого по улицата не беше голяма работа, но да влезеш с него в малко, затворено подвижно пространство е съвсем друга работа. Всичките му инстинкти крещяха панически в главата му.
— Хей — подвикна му тя, видимо изнервена. — Нямаме време.
„Никога нямаме време, помисли си Карпов, докато влизаше. Поне не за важните неща.“ Животът му беше изпълнен с постоянни нужди, задължения, съобразяване, жестове на любезност — големи, малки и всякакви други. Нещо като политически танц, който не можеше да пренебрегне или пък да остави за момент от страх, че когато музиката спре, на стола му ще седне някой друг. А после, независимо от дългогодишната предана служба, усърдие и натрупаните малки престъпления, извършени в името на държавата, които възприемаше като невидими медали, окачени на униформата си, го чакаше живот извън системата, а в Русия това беше равнозначно на никакъв живот.
Лана Ланг караше бързо и хазартно през лабиринта из улици. Стилът й на шофиране беше мъжки — уверен и безстрашен, въпреки че дъждът се усилваше, а улиците бяха мокри. Тук се чувства в свои води, помисли си той, а в бирарията изглеждаше глупава, вманиачена по модата гъска, която не би придружил никъде, нито пък би й поверил живота си.
Очите й непрекъснато се стрелкаха между огледалото за обратно виждане и страничните огледала. Минаваше през светофарите в последния момент и според Борис често се връщаше назад по предполагаемия им маршрут.
— Къде отиваме? — попита той.
Тя се усмихна тайнствено и това също му се видя различно.
— Някъде, където не могат да ме намерят, предполагам.
— Не съвсем. — Усмивката й стана по-широка. — Ще ви заведа на единственото място, където никой няма да се сети да ви потърси.
Тя натисна газта и гърбът му залепна за седалката.
— И къде е това място?
Тя му хвърли дяволит поглед, а после отново се съсредоточи върху карането.
— Как къде? В джамията естествено.
Париж има формата на мида, извадена от Сена. Всеки район, наричан тук арондисман, се разгръща по спирала от центъра и колкото по-голям номер има, толкова по-далеч е от сърцето на града. В най-външните квартали живееха имигрантите — виетнамци, китайци и камбоджанци. След тях — идваха banlieues — предградията, неохотно преотстъпени на арабите от Северна Африка. Изолирани в пренаселените, неугледни покрайнини на града, те бяха лишени от права, работа и пълноценен контакт с парижкото ежедневие, култура, образование и изкуство.
Арон последва беемвето на Маршан в едно от северните предградия — най-мръсното, най-пренаселеното и най-западналото.
— Господи, тук смърди като в Кайро — измърмори Амун под нос.
И наистина улиците бяха тесни, тротоарите разбити, грозните бели сгради приличаха на най-долнопробните жилища за бедни в Англия, скупчени една върху друга, без никакво пространство помежду им.
Сорая, все още неспокойна, долови как напрежението между двамата се възроди и се запита откъде идва. Усещаше, че Арон става все по-напрегнат. Докато караха по неугледната улица, към тях се извръщаха тъмнокожи лица, излъчващи отровна смесица от страх и омраза. Групички младежи се отлепиха от стените, където се мотаеха, пушеха или подпираха, привлечени от непознатата кола както улични псета от парче месо. От черните им очи и тъмнокафявите устни се излъчваше враждебност. Една хвърлена бутилка се разби в страничната броня на ситроена.
Пред тях беемвето зави в някаква уличка. Арон спря до тротоара, паркира и веднага излезе от колата, но Амун му каза: